Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XV. ВТОРИ ПОХОД

 

 

        Кардашев бързо обедвà и изскокна, за да го не свари Каишев.
        Времето след обяд беше твърде хубаво. Слънцето грееше, топло и животворно, като се промъкваше из широките лазурни проливи на архипелази бели острови, плаващи по синия свод. Миришеше на нещо младо, сякаш че пролет идеше отпред. Прохладният въздух се дишаше със сладост; гърдите поемаха радостно тия здрави струи от живителен кислород; погледът се възхищаваше като малко дете, милуван от благата, тиха виделина на есенния ден и от нежната лазурност на небето. По корнизите на къщите немирни птичета цвъркаха или се боричкаха от радост и слободия. Един дух на драгост и воля владееше в простора и теглеше душите навън - в свободата и в природата.
        Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Минувайки из някои улици на източната половина на града, обикновено пусти по това време на деня, той забеляза тиха сцена от най-умилителна идилия. В една градина на улицата ***ов достопочтеният юрист X., в небрежен вид, без вратовръзка и по чехли, седеше при олеандрите си и се прозяваше най-възхитително към сините небеса, по-нататък, отворил прозореца си, показваше своето гойно, кръгло, человеческо лице един достоен началник на отделение, щастлив, че бог е създал тревите, птиците, въздуха, България и отделението му - за да може да им се наслаждава на тоя свят.
        В улицата ***ич трийсет и осем годишният пенсионер Н., приятно надебелял, размишляваше благодушно върху красотата на природата и добродетелите, като туряше най-високо между тях признателността на народите към своите синове. Милата госпожица Р..., красиво облегната до едно дръвче с книга в ръка и с копнейни погледи в далеките области на златните мечти... Тя имаше така вида на статуята на Сафò; навярно тя не знаеше коя е Сафо̀, но се чувствуваше, че гори от сладки трепети и е способна да бъде много, безкрайно щастлива... Очарователната черноока вдовица на ***вска улица, в омаята на младост и блянове, изскокна на балкона си, погледна мечтателно природата, дъхна издълбоко и пак влезна в будоара си, като остави подире си една вълна от тънки благоухания...

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]