Кардашев отмина тия улици и се запъти към центровете на движението и кипежа градски. Скоро той излезе на Свети Кралската площад.
        При входа на черквата се тълпяха хора. Едни влизаха, други излизаха. Десетина файтона и ландото на Панаха чакаха долу на площада. Разбра, че ставаше бракосъчетание в храма. Макар че тази церемония не обладаваше елемент, какъвто нему трябваше, той неволно се отби и се промуши между навалицата в черквата и захвана единствения празен трон. Там забеляза някакво щуране, известно безпокойство по лицата. През главите на пременени и пъстрооблечени госпожи, близо до княжеския трон, той забеляза невестата в бяло с шафери и дружки около нея. Блестяха доста офицерски мундири. Храмът беше напълнен със свят (ставаше венчаването на майора Панчоркова с дъщерята на богатия С.). Поповете, наоблечени с одеждите си, поглеждаха час по час из олтара въпросително и в недоумение. Същото недоумение бе изписано и по много още лица. Кардашев попита един съсед, който с облегнати лакти на трона и с приплетени ръце поглеждаше към входа и делеше общото безпокойство:
        - Защо не почват?
        - Чакат младоженеца - отговори съседът му.
        - Защо се бави?
        Съседът дигна рамена:
        - Отидоха пак да го викат.
        - Пак да го викат? - попита позачудено Кардашев
        Съседът каза ниско:
        - Има някаква каша!
        И го погледна знаменателно.
        Сега писателят разбра, че ще бъде зрител на нещо странно, необикновено, на някаква публична съблазън негли! Неговото любопитство порасте, па и надеждата му оживя да намери търсената тема.
        Той пожела да узнае повече подробности по делото.
        - Аз добре не знам - отговори съседът, - но различно се мълви. Добре не знам...
        - А какво се мълви?
        Съседът си обърса с кърпа потта по челото, па каза:
        - Едни думат, че има помятане от страна на младоженеца.
        - И сега? В минутата на венчаването му скимнало да прави помятане?
        - Както видите.
        - Знаете ли причината?
        - Казах ви, че не знам добре; но това, което се чува, ви казвам. Майорът е сгоден с момичето, има една година, познали са се добре, обикнали се, навсякъде заедно, на разходка на Драгалевския манастир... и дето е скимвало на годеника. Всеки знаеше, че се харесват и се любят - до вчера, до преди един час. Инак щяха ли да разпращат покани и да става днес бракосъчетанието им? С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Сега: да дойде годеникът - не иде годеникът!
        - Но причината? Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина.
        Съседът си сбра горната устна и носа кисело.
        - Май не е дотам сериозна.
        - Що именно?
        - Аз ви казвам това, което чух от хората: уверил се преди малко, на последния час, че момичето не е благодарно от него, че против сърцето си действува... Не знам, тъй казват...
        - Как! Не е била благодарна, а цяла година гугукали с майора! - извика Кардашев.
        Съседът пак дигна рамена.
        - Че кой я пресилял и тогава, и сега?
        - Баща й.
        Кардашев се намръщи възмутен.
        - Значи, тя е жертва била на бащината си тиранска воля? Тоя господин трябва да е звяр човек!
        - Баща й? Напротив, много благороден и с кротка душа човек. Познавам го добре. Той има само това момиче - друга рожба няма, - то му е всичко, и радост, и наследница. Обича го. Богат е. Отвсякъде се подмилкват кандидати... Защо ще го пресиля и принуждава?... Па кой ги знае пак какви са работите! Но казват и друго: момичето на последния час чуло нещо за годеника, и недостойно, и грозно, и си променило сърцето, и не скрило презрението си от близките си; но видяло, че е късно вече да зема ново решение, и се покорило на съдбата си...
        - И е дошло тук, като агнец на заколение?
        - Да. Аз и това най вярвам: на Панчоркова е предадено всичко, какво е казала годеницата и какво е новото й разположение - и той се отказва! Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него.
        - И постъпва като честен човек, макар че постъпката му в същото време съставлява един нечуван скандал - забеляза Кардашев.
        - Той прави една глупост.
        - Може би глупост, но кавалерство. Като се отрича от дъщерята, той се отрича и от надеждите си за наследството на бащиното й богатство, което е голямо. Това е самопожертвуване, рядко в нашето материалистическо време.
        - А аз ви казвам, той прави глупост и детинщина за такива дреболии... Така и годеницата - каза съседът убедено.
        - И нейната постъпка й прави чест - отговори Кардашев. - Ако няма сила сама първа да скъса, пред олтаря вече и под булото, тя е имала доблестта да се възмути и да протестира, преди да се жертвува.
        Сега в ума на писателя блесна величествена мисъл. Той видя, че тук се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение, от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. Обоюдно рицарство на двете целни натури. Темата беше намерена най-после... Това, което той сега трепереше от нетърпение да предаде по-скоро на бялата книга, беше тъй необикновено, мъжествено и дълбоко трагическо, щото можеше да се покаже невероятно на повечето читатели. Която и от двете причини да бъде настоящата за постъпката му, този майор е герой. Той е презрял и условните приличия, и съда на общественото мнение, и вика на самолюбието си, и бляскави надежди за един безпорочен живот - пред дълга си на честен човек. А тая рицарска чърта избликваше наяве при най-заплетено и високо драматическо положение. Дойде му мисълта и за една драма.
        Но той с тревожно любопитство очакваше да види развръзката на тая.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи