Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XXIII. НЕ ОБИЧАЙТЕ!

 

 

        Здрависаха се.
        - Би рекъл някой, че сме си дали рандеву при тия гробища, инак тая случайност е необяснима - каза Холски, като се усмихна със своята добра, приветлива, честна усмивка.
        - Какво дирите при мъртвите, философе? - попита шеговито Кардашев.
        - Това, което и вие, господин мечтателю - отговори Холски.
        - Самотията?
        - Да.
        - Именно днес не я търся, а напротив, посветил съм тоя ден цял на лутане из вълните на житейското блато. Тук съм случайно...
        - Виждам, без да ми казваш, че си газил из блато - каза насмешливо Холски, като гледаше оцапаните при затъването крака на Кардашева.
        Кардашев се изсмя и му обясни причината на това.
        - Аз ида тук не като бежанец, а като гост и поклонник на тоя отстранен кът. Той ми е станал любим. Аз живея тъдява близко и всеки ден почти правя разходката си тука, при тия мъховити еврейски гробища. Оттука и видът е хубав... Погледни тия плочи. Знаеш ли каква рудница за философски размишления са те?... Помисли си само какво количество еврейски животи - животи на верига поколения - спят вечния си сън! Колко сили, енергия, злини, любов, глупост са намерили конечната истина, същински покой под тая тиха пръст!...
        - Злини, любов, глупост? Защо това поставяне любовта между злината и глупостта? Случайно ли е?
        - Любовта е една злина за човечеството и една глупост от най-фаталните. При тия двете тя е тука плеоназъм - каза Холски.
        Кардашев го погледна зачуден.
        - Как, твоето въззрение на любовта е такова? Любовта, която от Адама до днес движи вселената и дава смисъл на нашето съществувание?
        - На вас, поетите, любовта в света може да е много потребна като главно градиво в творенията ви; но на човечеството не трябва. Човек има нужда не от любов, но от разум и от сметки, за да бъде честит. Любовта е враг на покоя и доброчестината човешка. На любовта трябва да се тури карантина, както на холерата и чумата, от които тя прави по-големи опустошения... Защо ме гледаш така? Мило е, но ужасно е това чувство любовта. Един чуден пламък в сърцето, но пламък, който, като всеки пламък, топи, гори. Каква горест, какви болки ни докарва то; колко жертви зема! Любов, привързаност - това е начало на страдания. Любимото винаги рискуваме да загубим и щом го изгубим, мъчим се, ставаме злочести!... Животът без обич ще бъде празен, казваш? Съгласен съм; но тая празнота е благодатна, ще ни олекне с един товар по-малко и в така тежкия и мъчния и така обременения живот. Нямаме любов - нямаме най-много тегла и страдания, завист и отчаяния! Колко любими неща забравяме, прежаляваме и нищо! Нека прежаляваме отнапред, за да не страдаме отпосле много по-дълго, много по-болно...
        Искаш да се насладиш полово? - Стори го, без да се привързваш и увързваш с предмета на наслаждението си, мъжко си било, женско си било. Природата ни е наложила да се плодим, нека й даваме нейното! Можем да пристояваме за плода си, що дължим на природата, но нека е това машинално, както храним коня, кравата, прасето, назначено да умре.
        Нашият век е къс. От шейсет години живот, средно число, двайсет години са сън; в осталите четирийсет години, кой е могъл да наброи поне четирийсет дни, прекарани тихо, без болки и милости за любим, без плач и без тъга за загуби и без тревоги - от бъдащи загуби на любими: жена, деца, братя, любовница, имот? Има ли един такъв честит?
        Каква е целта на нашия живот? Да бъдем честити? Да! За да станем такива, трябва да страдаме колкото се може по-малко... Любовта влачи подире си страданията. Нека се откажем да обичаме, нека нашите отношения с окръжаващите нас условия и общество да бъдат наредени по чиста сметка, без да влагаме в тях каквато и да било сърдечност, чувства и афекти.
        - Ти само едно забравяш, Холски: великият закон на природата. Ние и да се не сетим, тя ни кара да любим. Любим, защото сме създадени да любим!... Кажи какво ще правиш природата?
        - Природата си има цел, тя е посадила това чувство и у най-ситните мушици и инфузории. Ней трябва любовта, за да се плодят и множат тварите и да се поддържа съществуванието им. Обаче това, което е потребно и целесъобразно за природата, за нас често пъти, гледано от точка на чистия разум и от практична точка, никак не се явява целесъобразно. Защо е на природата това съществувание на тварите? Неизпитано е още, но нам е известно, че тая любов ни прави да страдаме, следователно не ни понася и ние трябва да се откажем от това чувство, вместо да го галим и възпитаваме в себе си. Ние се мъчим, копнеем, умираме за любов и от любов. На природата това е нищо. Ако умрем, други след нас ще дойдат да се мъчат, копнеят и умират. Но за нас нищо ли е това?
        Нека се борим с тоя покровител жесток - природата! В много неща ние сме надвили, превили сме природата и постоянно я превиваме за своя полза. Тя едно иска, а ние друго направим. В Англия скотовъдците са направили у воловете и у други добитък да не растат рога, за да отива тяхната материя на другите им по-полезни състави. Можем прочее и в любовта да надвием природата в своя полза. Ние сме дадени за щастие, а го не намираме; но не затуй, че го няма, но защото не знаем да го намерим, обградени както сме, налегнати отвсякъде със законите и щенията на природата, закони и щения добри само за нея, за нейните цели. Любовта е потребна на природата, нам е потребно щастието или поне мирът, нестраданието! Аз казвам: долу любовта!
        Холски продължаваше да брани своето учение с голяма разпаленост. Фанатически партизани имат не само великите истини, но и величествените парадокси, какъвто беше Холскевият. Вселената без любов! Човекът без сърце! Отнет идеала на религията - на великата религия на любите друг друга! - животът преобърнат на една монотонна Сахара - има ли нещо по-зашеметително, по-светоломно?
        Кардашев слабо и рядко възразяваше на Холски, за него беше интересно не да каже онова, което всеки би казал на Холски, но да слуша онова, което никой не мисли - една бленоуплашна утопия, подкрепяна с една чудесна и безподобна смес от здравомислие и софистика...

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]