Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XXIV. ПОРАДИ ВИХРУШКАТА

 

 

        Беседата траеше вече час и повече. Двамата приятели неусетно бяха се повърнали по поляната на Княжевското шосе и продължаваха разговора край акациите. Холски беше прибягнал до помощта на Христовото учение: „Любите!“, за да подкрепи своето: „Не обичайте!“ Той биде пресечен на това си до вратоломност смело опитване от гърмежа на един файтон.
        Обърнаха се и двамата и видяха, че във файтона се разиграваше една страшна сцена. Троица хора седяха там, двамата на задното място, другият на предното столче. Този, който седеше на столчето, и другият, който седеше на задното място с третия, държаха за ръце и натискаха този последния, който, гологлав, с израмчено сетре, правеше усилия да стане или да скокне от колата.
        Тая няма борба във файтона привлече вниманието на целия друм.
        Един друг файтон се подаде. Оня, който седеше в него, имаше лице твърде прибледняло, а погледът му внимателно и с безпокойство следеше какво става в предните кола.
        Холски позна приятеля си У. Той го попита бързишката:
        - Кой е негова милост? - и посочи предните кола.
        - Мой един роднина. Полудя!
        - А де го носят!
        - В лудницата!
        Файтонът отмина.
        Холски и Кардашев се спогледаха.
        - От що ли ще е полудял? - попита Кардашев.
        - Любопитно е това нещо... но У. бързаше - каза Холски.
        - Жално.
        - Защо се интересуваш тъй?
        - Интересно ми е да знам причината, от която е изгубил ума си този клетник, в София.
        - Навярно не е от много ум... - усмихна се Холски.
        - Дали?
        - Не видя ли му просташката физиономия?
        - Нито от страст?
        - Не вярвам. У българите няма силни страсти, което е едно щастие, според мене, даже една добродетел.
        - Ти сe на своето, Холски... А знаеш ли какво бих желал да видя у нас? - попита Кардашев.
        - Какво?
        - Донкихотовци.
        - Чудна прищявка? А защо?
        - Защото хора пресметачи и практични имаме легиони; благоразумни Санчопансовци имаме пропаст... Аз искам да видя един Дон Кихот!
        - Един луд Дон Кихот?
        - Да, един луд. Един Дон Кихот, който да полудее за някаква идея, халосана, непостижима, но велика; един злочестник, който да се самоубие вследствие на една сърдечна трагедия, не по пазарски мотиви; един отчаян, който да даде смърт другиму - по любов или по умраза, - не да наследи парите му; един убийца с душа съдържателна, когото Шекспир с радост би зел за драмата си и Байрон - за поемата си!
        - Кардашев! Отстъпи! - извика Холски разтревожен.
        В същия миг един празен файтон мина край коляното на Кардашева. Той се връщаше от Княжево. Кардашев предложи да се разходят, уморен душевно тоя ден от ред раздражителни мисли и разочарования, Холски на драго сърце прие. Файтонът се повърна към Княжево.
        Минувайки край паметника, Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници.
        Той заразправя на другаря си днешното си посещение тука, сцените и разговорите.
        Отвъд бариерата духна силен вятър откъм владайското гърло. Такива ненадейни ветрища са обикновено по тоя друм. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълпове се задаваха по шосето и идеха насреща, сподирени от други подобни великани. Това накара другарите да влязат в шосето, което се отбива от Княжевското и отива за Александровската болница.
        - Да повърна ли? - попита возачът, когато подир малко вихрушките отминаха, като поставиха една прашна стена между тях и паметника, който се изгуби.
        - Ние ще имаме нови прахове, защото вятърът се усиля, карай по-добре напред.
        Возачът плюсна конете с бича си и файтонът продължи по новата посока между два реда млади акации.
        Болницата - широка сграда - се белееше отпреде им с двете си крила, с монументална порта.
        Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източна посока.
        - А това какво е? - попита Кардашев, като съгледа на изток от Александровската болница отделно една дълга и ниска постройка, с много тъжен изглед и прозорци тесни, с железни пречки.
        - Това е лудницата - каза Холски.
        - Тук са докарали тогава сродника на У.
        - Да. Желаеш ли да се отбием?
        Кардашев помисли.
        - Добре. Да посетим лудницата. При свестните не можах да намеря Диогеновия „човек“ - да го потърсим между безумните - каза Кардашев с лека усмивка.
        И заповяда на возача да се повърне надясно.
        Файтонът спря пред вратата на една дървена заграда, която окръжаваше двора на лудницата.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]