Тръгнаха двамата. Скоро влезнаха в градината, за да пресекат и излязат на улица „Левски“. Алеите, замислени и позлатени вече със своите тихошумящи акации, бяха почти пусти. Шадраванът изхвъргаше своята кристална струя с монотонно жабуркане; тя падаше и се разсипваше на сноп елмазен дъжд в басейна с бронзовите лебеди, някакво пиленце църка в клоните усамотено; двама студенти на едно столче с вестници в ръка. Отляво, в глъбината на градината, през зеленината на шумата и бориките, белеят се статуйки, сгушени в гъстите шубраки като белоснежни дриади... Редки разхождачи и там. Явният политически живот обезлюдил това място, пълно със самотия и с природа. Митингите одеве, Народното събрание, от друга страна, примамили неговите обикновени гости. Тихите беседи и прозявките бяха бягали оттука, възбудената атмосфера на горните сборища беше привлякла всичките любопитства и жажди за вълнувания.
        - Какво си се замислил, Кардашев? - попита Тачев, като цапна тоягата си във водата на басейна, когато замина край него.
        - Мисля, че одеве ние присъствувахме пред разгара на най-страшни омрази. Всичко дишаше там омрази, всичко дишаше ненавист, ярост, злоба!... Нито искрица любов не стопляше тия сърца, ни едно благо чувство не ги омекотяваше... Много омраза, брате; въздухът е напоен с нея...
        - Извънредна притурка на   Н а р о д е н   б р а н и т е л!   Четете днешния митинг в София! Резолюцията му! - изкрещяха хлапета тичешком, под мишница с нови вестници.
        В същия миг двама души увираха вестници в ръцете на книжовника и адвоката.
        - Кога се отпечата това нещо? - каза Кардашев, като прочиташе резолюцията, напечатана с големи букви. - Няма нито десет минути, откак се свърши митинга!
        - И резолюцията, и притурката са били вече готови, преди да се събере митингът - обясни му Тачев, - моя милост познава тия невинни хитрости - нали бях от еснафа? В политическите битки минутите са скъпи, както и във войнишките.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи