Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XXXI. ВТОРА БИТКА, В КОЯТО ДРИПАВИЯТ ГОСПОДИН Е ГЕНЕРАЛ

 

 

        Замина бързешком една шумна дружина.
        - Долу! - викаха някои из нея, като бързаха към изхода на градината.
        От тротоара на улица „Левски“ обадиха се други гласове:
        - Ура!
        Първите принадлежаха на един къс от публиката на опозиционния митинг, а вторите на хората от правителствения митинг, свършен и той вече във няколко минути.
        Опозиционерите възвиха из друга алея, за да се не срещнат с правителствените.
        Но престрелката следваше през железните пречки на градинската ограда и гъстината на акациите.
        - Долу подлеците!
        - Долу разбойниците!
        - Да живее господин Табаров!
        - Долу!... Ура! - Абрàнски!
        И имената на вождовете хвърчаха всред мешавата на партийната беснотия.
        - Да живее народът! Долу шпионите!
        - Долу!!! Лакеите!
        - Долу!!!
        Заглушителен рев цепи въздуха.
        И тука Кардашев зачу един необикновен глас, който надминаваше всичките по своята сила и бяс. Градината ехтеше. Той съгледа в отходящата тълпа на опозицията, че се издигаше схлупената капела на дрипавия господин.
        Той викаше така ужасно.
        Ревотът следваше с вариации:
        - Смърт на предателите!
        - Долу пясъчните торби!
        - Долу руските рубли!
        Дрипавият господин на госпожа Олимпиада даде пръв решителна посока на борбата.
        Той изригна бомбата на една страховита псувня.
        Това беше сигналът.
        Тротоарът прати в отговор десетина още по-ужасни.
        На които градината отговори с един дъжд по-смъртоносни.
        На които тротоарът отговори с една градушка космонастръхвателни.
        Бомбите се закръстосаха. Боят, усилен от прилива на нов ентусиазъм, закипя във всичката си гороломна сила.
        В късо време всичкият арсенал на обществото на столичните хамали, на файтонджийския еснаф, на подземните кръчми, на вертепите се изхарчи; изчерпа се всичкият псувателен словар, зает нам от добрите ни съседи: турците, румъните и сърбите. Сконфузи се даже и Унгария... Няколко гипсови богини в градината се изчервиха. Файтонджиите в улица Левски спряха колата и със зяпнали уста, в нямо възхищение, поглъщаха сладостно тая атмосфера от псувни, с вид като че искаха да кажат: "Докато човек живее, сe има да научи нещо повече".
        Кипежът на битката отмина нататък. Скоро той се сля в един непрекъснат шум.
        Кардашев погледна въпросително другаря си.
        - Сбиха се, чуваш?
        - Да - каза Тачев, като се ослушваше в яростните крясъци, които градинският шумолак не даваше да се чуят ясно.
        - Но това е цял бяс! - каза Кардашев. - Впрочем - прибави той, като се замисли - пo обичам това от другото... И Тацит е казал: „Предпочитам крамолите на свободата пред тишината на тиранията!“

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]