Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XXXVIII. НАЧАЛО НА ЕДНО ПОЛИТИЧЕСКО ПОПРИЩЕ

 

 

        Ненадейността на това предложение смая и възхити събранието.
        От всички страни се чуха одобрителни гласове. Цуцовата вдъхновена мисъл (Цуцов беше от противната на Крушкова страна), паднала като една животворяща лъча в тая жестока атмосфера, подигна душите, стопли доброто чувство в тях. Противниците Крушкови не възразиха нищо, обладани от внезапно доверие към един свой политически противник. Камарата порасна сама в собствените си очи... И на ложите това честно настроение се отрази съответствено. Нямаше ни един сега, който да не вярваше, че Крушков ще се покаже на висотата си в такава необичайна тържествена минута, и който да не желаеше това. Сам Кардашев, с развълнувано сърце, желаеше да бъде на местото на Крушкова - той да бъде героят на такова рицарство и самопожертвувание. Той завиждаше на ролята му... Той би му ръкопляскал до полуда, както и цялото Народно събрание и публиката, и неговото излизане би било един триумф за него, за младостта, за истината, за българската интелигенция!
        Ох, и каква величествена тема!
        От всички краища, от всички лагери викаха: „Прието!“
        Председателят се обърна към събранието:
        - Макар че почитаемото Народно събрание се веч произнесе единодушно, заради формата турям на гласуване предложението на г-н Цуцова: да се помоли уважаемият наш другар господин Крушков да каже счита ли се, че е навършил тридесет години и на неговото изявление да се даде абсолютно доверие и да се основе решението на Народното събрание по правилността на избора му. Които са за предложението, да дигнат ръка!
        Почти всички ръце се дигнаха!
        Кардашеву биеше сърцето до пукване.
        Как завиждаше той на Крушкова!
        - Господин Крушков! Давам ви думата! - извика председателят с леко покъртен глас.
        Всички очи се обърнаха към Крушкова.
        Той стана. Настъпи гробно мълчание. Диханията се затаиха.
        - Господа народни представители! - каза със самоуверен и спокоен вид Крушков. - В деня на избора ми аз имах точно тридесет години и шест дена!
        И седна.
        Горещи ръкопляскания го поздравиха от една страна на камарата; другата остана ледна. Ония, които пляскаха, се червяха, защото чувствуваха, че ръкопляскат на един срам. Но Крушков остана спокоен.
        Изборът му беше утвърден!
        Кардашев се спогледа втрещен с Тачева, който му каза огорчен:
        - Излъга, как го не бе срам! Аз го уважавах до днес това момче.
        В същия миг, когато приятелите му долу идеха да му стискат ръката, съчувствениците му горе го зафаляха.
        Госпожата с писаните очи и малките ръце, усмихна се приятно и промълви към Матилда:
        - Умница!
        - Да беше някой будала, щеше да влезе в примката - казваше се по-нататък.
        Одевешният издиг на душите се смени от сметката.
        - Но той няма и двадесет и шест години! И лицето му, и документите показват, че той излъга Народното събрание! - кореше го друг.
        - В политиката лъжата е допустима - оправдаваше го друг.
        - Кой казва: ела, вълко, изяж ме!
        - Но това не бърка да бъде негова милост един безсрамен лъжец! - озова се Кардашев с негодувание. - Той запечата встъпването си в политическия живот с една нечувана лъжа!
        - В това имате право...
        Председателят даде пет минути почивка. Депутатите се разшаваха, занаизлизаха едни в коридорите, други към бюфета, за да се освежат.
        - Цуцов направи предложение твърде смешно: той сякаш, че гледаше пред себе си Корнейлеви герои, а не наши братя българи - обади се към Кардашева един бивш министър и поет, като се промъкна из ложата и излезе.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]