Кардашев, огорчен от зрелището на ранното морално дебелокожие на един млад човек още на прага на обществения живот, изгуби желание да стои по-дълго тук.
        - Де да търсим идеализма, ако и един интелигентен момък, като Крушкова, гледа от тая практична страна на въпросите за честност и човешка нравственост! - думаше си Кардашев, като отстъпяше.
        - Къде? - попита Тачев.
        - Аз си отивам.
        - Не си ходете! Има още интересни проверки на дневен ред... Вижте, публиката на галерията стои, не си отива - каза адвокатът.
        - Благодаря, нека се възхищават другите - каза Кардашев, като гледаше лявата трибуна и търсеше машинално с очи Каишева... Вместо него, той съзря дрипавия господин: той бе успял да издебне разсилните и да се пъхне между зрителите. Любопитна натура! Кръвта беше престанала по бузата му, само знак още оставаше от раната.
        Кардашев полюбопитствува да узнае коя е тая забележителна личност, която днес му се изпречва навсякъде. Той попита Тачева.
        Тачев прекъсна разговора си, който имаше със съседа си, погледна към дрипавия господин и каза:
        - Той е Матрапанчев.
        - Какъв е тоя Матрапанчев? Какво върши?
        Тачев се усмихна.
        - „Билки дири по баири“. Един скитник, безделник... Някога е бил стражар. От много време ходи без работа, гладува като куче - пропаднал човек, с една реч... Той ми е малко и рода, далечен ама...
        - Защо не се потрудите да го настаните някъде? Днеска се биеше и го бяха наранили по бузата.
        - А бе той беше кротък човек, кой го знае - сега е станало едно сприхаво, люто!... Каних го днес на митинга при „Свети Крал“: има служба горски стражар - не ще? Ядоса се. „Аз, каже, на това тиранско правителство не слугувам!“ И изпсува министъра. Голо, пък фудул! Блъснигабър! Какво го е наежило - не знам. По-преди политикан не беше... Дявол го знае: не си види дрипите!
        Като даде тия обяснения, Тачев се обърна пак към съседа си.
        Публиката се поразреди в ложите. Излизаха навън да пушат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи