Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XLI. ГОСПОЖАТА В ТРАУР

 

 

        - Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? - попита шепнишком Кардашев другаря си и му посочи на една от крайните ложи една с приятно бяло лице дама и ръце в черни ръкавици, която сега не приказваше с никоя.
        При Кардашевото запитване Тачев се обърна и погледна госпожата, що му крадешком посочваше другарят му.
        - Госпожа Царивоева - пошепна му Тачев.
        - Коя Царивоева?
        - Вдовицата на покойния майор Царивоев, загинал преди толкова години...
        - На героя?
        - Да. Тя носи още траур по него; предлагали й са добри кандидати ръката си, тя е отказвала - допълни Тачев, па се обърна пак и си пое разговора с другия.
        - Значи Царивоевата вдовица! - думаше си на ума Кардашев, като изглеждаше приятното й, запечатано с тиха меланхолия лице, което сега изведнъж му се стори, че има скръбно изражение... Бедният Царивоев, той жертвува живота си за отечеството! Такава ранна и геройска смърт! Едно от малките светли имена в най-новата история... Той заслужва да жалеят за него. Тая вдовица, тъй траурно облечена и тъй сериозна сред другите като пеперуди пъстри госпожи и като тях леки, пази още в сърцето си образа на мъжа си - героя. Млада още и хубава, тя държи жива скръбта в душата си и вместо да търси нови радости във втори брак, тя остава да вехне младостта й в тая трогателна привързаност и вярност на един скъп спомен. Толкова години вдовица! А между това, ни кандидати са липсвали, нито гласът на природата е бил ням... Каквото и да думат, това е един героизъм. Защо непременно да вярваме, че всички вдовици са вдовиците на Командора!... Ето един скромен и безшумен героизъм на проста душа. Тя си носи храбро кръста на скръбта за една велика загуба, която и отечеството не може да забрави. Благородна душа! Ето една тема умилителна, която никога не бях мечтал да срещна сред атмосферата на Народното събрание.
        И вдъхновена мисъл светна в ума му.
        - Накрая - продума си той зарадван, - накрая, но найдох: няма да жаля лутанията си днес. Усещам вдъхновението...
        И Кардашев, като мислеше това, продължаваше да гледа вдовицата, която сега приказваше тихо с една съседка.
        Той реши да си иде под тия впечатления, без да иска повече разяснения от Тачева. Боеше се да не би Тачев с някакво подмятане или клюка, чута в кафене, да му пропъди очарованието, като толкоз пъти го губи днес.
        Току-що тръгваше, Тачев свърши разговора си.
        - Защо ме пита за госпожа Царивоева? - попита той Кардашева, като погледна също вдовицата.
        - Попитах... Какво мислиш за госпожа Царивоева? - попита той неволно.
        - Защо?
        - За мене тя е високо симпатична личност.
        - Симпатично лице. Да. Защо личност?
        - Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си. Това на наш, поетически език се нарича любов, душевна възвишеност... Може да е глупаво, но е възвишено... Защо се смеете?
        - Защото повтаряте Карафинковата работа! Вие пак се възхищавате от добродетели!
        Тачев продължаваше да се усмихва иронически.
        - Аз знам, че те не живееха добре с мъжа си - прибави той. - Ставаха сцени между тях, дор беше жив, тя го не обичаше... Как го е залюбила, като лежи в гроба - това не отбирам!
        Кардашев го погледна смаян.
        - Ти заключаваш от траурните дрехи? - подзе пак Тачев. - Това е една преструвка - не любов и скръб. Па може да е и кокетство, защото черното й иде.
        - Чини ми се, че много леко съдите и обяснявате по доста банален начин траура на тази жена... Допускам, че може да не е имала силна любов към покойния си мъж, допускам даже, че от кокетерия носи жалейни дрехи - има това в София. Но как ще ми обясниш факта, че тя още се не жени и остава в тоя тежък самотен живот, особено тежък за една млада още жена?... Чакай, знам - ще ми кажете, че има любовник, може би?
        - Не, това не искам да кажа и не зная нищо, нито съм чул досега клюки. Но причината е много проста, дето не влазя в брак.
        - Кажете я!
        - Как? Не се усещате коя е причината?
        - Не!
        - Интересът!
        - Какъв интерес?
        - Тя е майорка! Тя получава мъжовата си пенсия; щом се ожени, пенсията се изгубва, а тя е значителна - около осем хиляди лева! Такива пари позлатяват всяка самотия!
        Като да потвърди Тачевите думи, г-жа Царивоева в тая минута показваше всичките си зъби с едно великолепно кикотене със съседката си, като сегиз-тогиз повдигаше евантайля си до устата, уж да си закрие безочливо лъсналото от смях лице.
        Кардашев се блъсна в челото с въздишка, па излезе.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]