Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

XLIII. КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОСВОБОДИТЕЛ

 

 

        Кардашев го изгледа.
        В лицето на Матрапанчева, широко, космато, грубо, нямаше интелигентност; едно плоско изражение, някаква тъпост, отпуснатост... Но скъсан, скъсан ужасно.
        - Обичаш ли едно пиво, бай Матрапанчев? - попита Кардашев, като пое вестника и го тури в джеба си.
        Матрапанчев впери големите си сиви жълтеникави очи в Кардашева, зачуден, че знае името му.
        - Благодаря, пиваме.
        И той седна на стола при близката маса.
        - Аз ви видях днес, ваша милост, на митинга при Свети Крал. Викахте „Долу тираните!“ Нали вие бяхте? - попита Кардашев.
        - Аз.
        - И в градината също? И после се бихте с другите?
        - Бихме се, ето ми и бузата: нараниха ме, дяволите... Ама и аз им дадох да разберат - каза Матрапанчев, като си тури грубия пръст на белега от засъхнала кръв.
        Кардашев си спомни Тачевите думи, че Матрапанчев отскоро е фанал да политиканствува.
        - Вие мразите правителството?
        - Да.
        - Защо?
        - Тъй.
        - Лош ли е?
        - Лошо.
        - По какво е лошо?
        Кардашев искаше да вникне по-дълбоко в мислите на Матрапанчева.
        Матрапанчев си изпи полека чашата и не отговори. Той само си изтри пяната от мустаците с кърпата, на която имаше петна от кръв.
        - Защо го намирате за лошо? - настоя Кардашев.
        - Защото е тиранско. Долу тираните!
        - Отдавна ли се занимаваш с политика?
        - Ние не се занимаваме с политика. Не е наша работа...
        - Как! А гоните правителството?
        - Гоня го и ще го гоня до девета рода! То е тиранско правителство!... Коли света по улиците...
        И той си побара бузата.
        На всяка минута Матрапанчев растеше в очите на писателя.
        Той му подаде една папироска.
        - Какво е вашето занятие, бай Матрапанчев?
        - Нямам сега занятие.
        - А какво: вестници ли продаваш?
        Той цъкна с устата си.
        - Не. Тая вечер ми дадоха няколко броя... да взeма някоя пара...
        - Но що правиш сега?
        - „Караме килавите на войска“, дето го рекъл оня... Какво правим? Гладуваме! - и великанът се усмихна горчиво.
        - Но отнапред какъв сте били?
        - Поборник! - отговори Матрапанчев подир малко колебание.
        - Поборник? В четите сте били?
        Матрапанчев си запали цигарата.
        - Не, не в четите.
        - В опълчението тогава?
        - Не, не съм бил в опълчението.
        - А в Сръбско-турската война?
        - Не.
        Кардашев го изгледа учудено.
        - Че какъв поборник тогава?
        - Аз бях с русите... Всичко тях описах в прошението си, по тънко!
        - В кое прошение?
        - Подадох на Народното събрание прошение, за да ми определи поборническа пенсия... Аз нямам що да ям... Окъсан съм...
        - Дадоха ли ви?
        Матрапанчев се навъси.
        - Отхвърлиха.
        - Защо?
        - Не ми се падало пенсия...
        Погледът на Матрапанчева светна от гняв. Той се мъчеше да закопчае скъсаното си сетре на гърдите, защото стана хладно.
        - Значи, обидиха те... А какви са вашите заслуги?
        - Аз бях във време на руската война. Превзех Кюстендил.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]