Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

V. ЦЕРБЕР В БЕДА

 

 

        Но Кардашев от няколко време насам отговаряше машинално   д а   и   н е,   напосока, без да разбира и слуша интересната реч на събеседника си. Всичкото му внимание бе отишло в срещната уличка „15 ноември“, дето се разиграваше една възмутяваща душата драма.
        Градските кучеловци - и такова съсловие вече съществува в София - със своите прътове на върха с колело от тел бяха загащили едно черно кученце и фърляха арканите си на шията му, които то с голяма ловкост успяваше да избегне.
        Горкото животно, уплашено и разтреперано, с настръхнала козина на гърба и врата, правеше отчаяни маневри, за да се избави от примката на дрипавите и жестоки циганчета, натоварени с ловенето и убиването на скитащите по улицата кучета, и извършваше смели, но безуспешни движения да се провре между враговете си. То квичеше жаловито, но безпомощно в тая обикновено безлюдна уличка. Най-после победоносни викове се разнесоха: псето бе хванато с аркана. Един от кучеловците бързо го изтегли из халката, взе го на гърдите си, за да го понесе, Кучето сега квичеше отчаяно, виеше, плачеше, молеше се с човешки глас за спасение от тия лоши и грозни момчета. Те тръгнаха и завиха към улица „Леге“, а нещастното малко създание, като че предчувствуваше смъртта си, плачеше сърцераздирателно.
        Кардашев присъствуваше ням и възмутен на тая жестока сцена, без да слуша глупавото брътвене на дръпналия бъбрица Каишев, хиляди пъти по-малко интересен от кученцето. Нему му мина през ума, че тая случка може да стане предмет на един трогателен разказ.
        Но веднага се отказа от тая мисъл. „Ще бъде смешно да изливам патос над едно куче, когато толкова човешки страдания може би кипят около мене“, помисли си той в това същото време, когато Каишев, учуден, че погледът на Кардашева е отвлечен на друго място, промени своите обични въпроси: „разбирате“ на „слушате“?
        - Слушате, господин Кардашев?
        Внезапно Кардашев трепна с цялото си тяло. Кучеловците се повръщаха насам в улица „15 ноември“ с черното кученце и приближиха до едни малки груби кола, теглени от една кранта (одеве ги нямаше там), и издигнаха кучето да го пуснат в дупката на клетката, която беше в тия кола. Кардашев припна към тях с изражението на силен гняв и с повелителни махания да освободят животното. Понеже кучеловците се противяха на заповедта му и следваха спокойно да тъпчат в дупката кучето, което отчаяно пищеше, обърнато сега към Кардашев, той се хвърли върху тях с дигнат бастун. Произлезе една минута сборичкване между литературата и кучеловците.
        Каишев, зяпнал и смаян, гледаше немешката на тая борба, без да разбира нещо, със замръзналото на уста: „Слушате, господин Кардашев?“
        А причината на борбата беше съвсем проста: Кардашев се застъпваше за своето си куче, което го бе подирило от дома, без да забележи той, и бе загащено от кучеловците тъкмо когато Каишев му разказваше в коя черква се е венчал Иван Калъчът с роднината си.
        Кардашев, твърде развълнуван и засрамен даже от непристойното си увлечение, възползува се от преградата, която туриха между него и Каишева ред файтони, и крадешком се шопна в „Червен рак“ през страничната му врата с кучето си заедно.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]