Иван Вазов

„Кардашев на лов“

Литературен клуб - 20 години! | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

IX. „ЕВРИКА!“

 

 

        Когато Кардашев се любуваше на хармоническите линии на това здание, някой го хвана за ръката.
        Той се сепна и се обърна.
        - А, докторе! - извика той и се ръкува с един човек на средна възраст, с черна брадица и черни, живи очи.
        - Какво назъртате тука?
        - Просто разхождам се.
        - Как, вие не знаете? Богат материал за вас: идете в окръжния съд!
        - Що да правя там?
        - Разглежда се едно рядко углавно дело, съди се едно ужасно тройно престъпление, три убийства, извършени от някой си Вангел, македонец - аз го познавам: прост човечец. - Извънредно любопитно е. Иди, аз съжалявам, че не ми е възможно да присъствувам. За тебе е особено занимателно.
        - Три убийства от едного! - извика слисан Кардашев.
        - Да. Кой би повярвал! Никой не подозираше такъв страшен убиец, скрит под сетрето на тоз кротък Вангел. Ето каква е работата - продължаваше докторът, като улови едно копче на Кардашева, цял преобърнат на внимание, - той преди една година удушва жена си, без да подозре някой престъплението; убива после в къщата на един свой приятел приканения там на гости един ючбунарец, а една неделя по-преди се оженил за сестриницата му, която също убива, като пуща слух, че избягала с любовник.
        - Това е чудовищно! - извика Кардашев потръпнал. - И тия злодейства едвам сега се съдят?
        - Защото едвам сега се откриха случайно. Жената на приятеля му издава работата: трупа на ючбунареца намират закопан в двора на нейния мъж, а трупа на жената - изравят изпод леглото на стражаря.
        - А причините на тия ужаси? - попита възбудено Кардашев.
        - Неизвестни добре още. Затова те пращам на заседанието на съда. Там всичко ще бъде разяснено и осветлено... Материал за един Рокамболовски роман... в София... Сбогом! Ще идеш, нали?
        - Да.
        Докторът отмина бързишката.
        Кардашев възви надясно и влезе в Пиротска улица.
        „Тука сега или съм намерил онова, което търся, или никога няма да го намеря! - помисли си той. - Мотивите на тия три убийства, които ще свързва еднаква злокобност, лежат вече в дълбоки нравствени бури. Само стихийни страсти или ярости могат да бъдат подбудителни причини. Тук има или любов, или мъст, или ревнивост, или друга полуда на човешка душа. Във всеки случай не пошла материална причина, каквато например Григоровата, е накарала този беден господин да убие две жени и един мъж в разстояние на няколко месеца. Такава страшна трагедия има по-дълбоко извора си. Тука вече има работа не бичът на сатирата, а лупата на психолога... Какви ли пориви, урагани душевни? Тия злодеяния ме пренасят във времената на Борджиевците. Нà, пиши сега, рудница богата, анализувай мощни проявления на човешката натура. Грозни, отвратителни, но мощни, да! Шекспировски мотиви!... Прочее: е в р и к а!“

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, Том осми, Изд. „Български писател“, София, 1976 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]