Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб - 20 години! | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

***

 

Иван Вазов

 

 

         П л о в д и в,   п е т ъ к,   24   а п р и л и й   1881

 

         СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНЦИТЕ СЕ ПРОДЪЛЖАВАТ, усилват. Техните стонове, въздишки едва ли могат да стигнат до нас. От много ограничените сведения, които ний приемаме, дохаждаме до заключение, че положението на тия нещастни братя е безизходно; бъдещето им неприветливо гледа на тях.
         Както в Северна и Южна България преди войната, така и днес - в Македония, системата на анархията и терорът влада. Грабежите, затворите, убийствата, произволите и всичките угнетения от едно лошо управление са тамо явления ежедневни и ежечасни. Владеющата народност там - представляна изключително от чиновници-грабители и граждани-фанатици, помазва с тежката си десница безпомощното християнско население.
         Единственото нещо, което досега биде направено за тия братя, порабощени, бе постъпката на европейските представители пред Високата порта за прекъсвание делото на изгнанието на македонците, което Портата беше намерила като най-удобен начин да извърши безшумно в Македония онова, което преди извърши в Тракия с толкова трясък и кръвопролития.
         И само това. Европа, която от няколко време насам е привикнала да се задоволява с най-малките отстъпки на Портата, които всъщност са нищо, пак се успокои в отношение на македонский въпрос, помисли, че буквалното приложение на Берлинский трактат може още за дълго време да се отложи и че населенията, на които се обещаваха някакви правдини, можат да бъдат благодарни и доволни. Тии трябува да се благодарят поне с това, че Европа е записала нещо за тях, че поне не дават да ги изколят поголовно, както в Батак, както в Сирия...
         Но какво можем да натякваме на европейците, че не се интересували по-живо от съдбата на Македония, когато ний сами досега останахме бездействени и равнодушни?
         Какво извърши правителството на Северна България в полза на Македония? Употреби ли всичката си настойчивост, от която имаше нужда, всичката си тежест пред Портата, за да иска по-скорошното приложение в Македония на Берлинский трактат? Обърна ли се то към Европа, за да иска подкреплението й в тая постъпка?
         Доколко знаем, софийский кабинет отправи само една боязлива нота, за да изкара бедственото положение на македонската страна и да иска улучшението му. Но тая нота, както и не можеше да бъде, остана без никакво сериозно последствие или почти без внимание.
         Ние не мислим, че с това министерството в София изпълни длъжността си. Ние знаем какви вътрешни главоболия има то, за да може по-действително да се занимае с външната политика. То сега е турено в такова положение, щото борбата за собственото му съществование е погълнала всичките му усилия и грижи. При всичко това то има още, то може още да прави!
         Ние сега констатираме само тоя тъжен факт, че Македония е безпомощна при всичко, че страданията й са безкрайни, теглата познати на светът, съседите по-родствени и силни.
         Дали е нужно непременно повторението на ужасяющи катастрофи, за да ни докарат в сътресение и да ни насърчат да се заловим по-горещо за делото на Македония?
         Европа може би има своите резони да си прави оглушки и да избягва повдиганието на македонский въпрос. Но за нас има ли друг резан по-силен да го повдигнем, отколкото тоя, че македонците са наши братя и Македония е още поробена?

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 183 от 24 април 1881 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]