Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Трета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

IV. ДОГАНСКИ ПРОДЪЛЖАВА

 

 

           Доктор Догански запозна госта си и със своето жилище и с другите му обитатели. Той живееше в една стая на горния кат на една парясана, стара турска къща, принадлежаща на някой избягал през войната бей. Чрез някои поправки и няколко скромни мобели между тях - и едно походно легло - докторът беше направил стаята си сгодна за живеене; тя беше дори кокетна с белите си завеси, с ковьор до леглото, покрито с тантелев чаршаф, малка открита библиотечка и етажерка с тоалетни принадлежности - и двете невапсани, работа на тукашен майстор. Всичко това - безукорно чисто и в ред.
          Той имаше един слуга с опълченска шапка, който му беше и телохранител, защото носеше сабя на кръста. Останалите другари на доктора бяха английската кобила, едно конче алесто, котка и един едър булдог, чиято усмивка състоеше в обезпокоително бърчене носа и показване зъбите. Той носеше влашко име: Дракул.
          Подир вечеря със запушено цигаро двамата млади хора продължиха беседата си при ръмоленето на пътната бара. Докторът, приказлив, неизчерпаем, ожеднял да си повери чувствата на близък човек - той вече считаше за такъв Стремски - държеше повече първата си тема: оплакване от условията на живота тука и от дивотата на обществото.
          - Но и ти си много мъчен, докторе! - забележи му Стремски - би рекъл човек, че идеш от Америка, та се толкова вайкаш и чудиш. Ти какви българи очакваш да намериш? Това са българите. Ти не си прав в негодуванието си, както те не са криви в дивотията си. Ти именно имаш сега почва за работа. Интелигентен човек си, действувай на тях. Нашият народ влиза в нова историческа фаза: трябва хиляди нови работи да възприеме и да научи. Интелигенцията има задача да го превъзпита, облагороди. Ти особено, като доктор, имаш леснотия да влияеш върху нравите и умовете на тукашното общество. Случил си се тука, направи, каквото можеш. Кажи му хубавото, научи го на доброто - то ще те слуша. Каква полза от натяквания? Аз съм уверен, че такава деятелност ще направи и стоенето ти тука по-малко скучно, а твърде благотворно. Докторът махна с ръка.
          - Представи си - продължаваше той, - ние сме сега на ножове с тукашните граждани: те ме гонят, аз ги презирам. Исках да ги събудя, да фърля каква-годе луча от наука в тяхната потъмняла глава и в началото давах вечерни сказки в училището. Разумява се, по хигиената, моята специалност. Всичко отиваше добре до едно време, аз се радвах, че се интересуват и слушат. Па и мене това даваше храна душевна, разбираш? Но скоро развалихме калимерата. Един път развитието на предмета ми доведе думата върху периода на девическата зрялост за съпружески живот и признаците, които характеризуват тоя период. Мимоходом забележих там, че той е много ран за девойката в горещите страни, дето тя е жена и майка вече на девет години. Чиста наука, разбираш? Но като гракнаха против мене оттогава!... Аз съм бил развратявал с такива неприлични поучения, аз съм говорил срамни работи пред дългогащите им дъщери и жени! Науката е наука. Срамно и несрамно за нея не съществува... Но разправяй ти... Развалиха се вечерните сказки... Почнаха се оттогава интриги пред министерството, писаха се дописки във вестниците. Сега се не поглеждаме. Притури при това положение и глухотата и монотонията на живота. Ти сега разбираш защо искам да те държа пленник?
          И докторът си поглади мустаците и фаворитите, силно зачервенял от хортата си.
          - Ако питаш, ти си пак кривия. Твоята сказка е могла да мине и без тоя пиперец - не по вкуса на българина.
          - Както и да е, това е! - каза докторът намръщено.
          - Защо не поискаш преместване?
          - А! Има причини. Тук съм добре.
          - Как добре? - попита зачуден Стремски: - Ти си тук като един войник, попаднал в неприятелска страна.
          - Първо: природата.
          - Природата? Но както виждам, при всичкия си разкош, тя не сполучва да ти услади съществуванието тука, от което пъшкаш тъй горчиво.
          - Второ - продължи докторът: - аз тук имам добри приходи.
          - Как? Една заплата само! От частна практика да имаш приход не вярвам. Ти ми каза, че болните ги лекуват с муски!
          - Истина, но аз нямам една плата, а три: плата на военен врач при болницата, плата на окръжен доктор и... приход от занятия адвокатски! После - падат на ръка и евтини турски имоти.
          - Ти изпълняваш и адвокатство? Това е несъвместимо!
          - Да, несъвместимо, но го върша; ако да можех да стана и владишки наместник тука, щях да приема. Що се смееш? Аз имам една цел само в живота: да спечеля пари.
          Стремски зяпна от това циническо признание. Доктор Догански на всяка минута го изненадваше с едно чудачество. “Не шегува ли се!" - каза си Стремски.
          - Защо отворихте такива големи очи на мене? - продължи докторът. Па като се изправи, разкрачи се, мушна ръце в джебовете на панталоните с решителния поглед на човек, който се е наканил да говори смело, и каза:
          - Именно пари. Слушайте хубаво! Аз съм се учил десет години по медицината, гнил съм гърди над уроци, рязъл съм трупове в клиниката, поглъщал съм отровния им смрад, лишавал съм се от хиляди сгоди и радости в живота, работил съм като вол, да свърша сред лишения и оскъди на чужбина, далеч от отечество и домашни, само за една цел: да бъда полезен - на човечеството - ще кажеш? - Да, но по-напред съм мислил за мене си. За мене си станах доктор: не за че щяло да има болни на света. Разбираш? България - свободна сега. За мене се изразява тая свобода само в леснотията да се обогатя; такова е също значението на науката за мене. Без това условие няма ни свобода, ни наука. Ти ми се очудваш на теорията? Напразно. Аз съм странен само за това, че я изповядвам. Другите, всичките я следват мълчишката и се оставят да минуват за патриоти, за безкористни служители на обществото, за идеалисти. Те лъжат. Те пари искат да печелят само и добре правят. Днес парата управлява света и съвестите. Когато имаш пари, сиреч, когато душата ти е благодарна от живота, само тогава си способен да бъдеш и патриот, и безкористен, и честен и да мислиш за чуждото благо. Защото, помни, само доволният корем може да бъде нелицемерно честен. Всичките ония гладници, които крещят и се` споменуват: - “народът", на ума си казват: “джобът". Народът и джобът - това са синоними. Тия думи не ритмуват добре, но страшно добре ритмуват в живота... Ритмувай ги и ти сявга и няма да сбъркаш.
          - Вие отричате всеки нравствен принцип, всяко благородно побуждение у нашето общество? Вие отричате всяка безкористност у нас! - извика Стремски удивен от тоя отчаяно-скептически поглед на доктора.
          - Отричам я със същата увереност, с която я отричам у мене си... Ти, чини ми се, живееш в областта на сънищата и на сапунените мехури, изсмукани от книгите. Аз не съм много по-стар от тебе, но имам по-трезвен поглед на света. Ние, докторите, рано поглеждаме практически на нещата и заедно с узнаването клетките и тъканите на човеческия организъм узнаваме и тайните пружини на човешките действия - толкоз по-лесно - на българите.
          - А какво ще кажеш за ония българи, които мряха на турските бесилки?
          - То друг въпрос, онова листо - друго. Тогава имаше всичко онова, което днес няма. Аз ти говоря за сегашна България, за нова България, за освободена България... Сега всички викове, борби, стремления, крясъци на патриоти и партии се превождат на прост, груб български език така: п а р и! Сиреч - джобът вика, джобът гладен, джобът иска да се напълни и реве отчаяно джобът, зинал, като ламя несита... Прочее, драги приятелю, и моят господин джоб участвува във всеобщия концерт.
          И докторът се поклони иронично и без да остави Стремски да рече нещо, продължи:
          - Аз се разлопчих като празна воденица. Но ти си се сериозен и умислен... Днес как ти се видя капитан Беринков? Леден руснак. Може да заповяда да застрелят сто души и няма да видиш никакво движение по физиономията му. Но той е пак по-добър от всички руски офицери тука. Те са отчаяни картофори. В тоя глупав Бреговец това и очаква интелигентния човек: да стане картофор, па и пияница. Впрочем неколцина утре ще видиш: те ще земат участие в разходката за Ком. Хубава идея даде днес Беринков. Тоя мълчалив леденяк обича природата и само затова го обичам и му прощавам, че е московец. Аз ще зема Фанни, а тебе ще дам кончето... Легни си сега, че ще станем по зори, та слънце да ни намери в Балкана.
          Телохранителят постла на доктора на дъските, а Стремски подир силно настояване на доктора легна в походното му легло само за тая нощ. След малко и двамата заспаха.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]