Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Втора част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XIV. ДРАГА

 

 

           Стремски се не беше виждал днес още с домашните на Филовича, той гореше от нетърпение да види Драга и нейния щастлив и благодарствен поглед.
          У Филовича намери само Драга. Баща й беше закъснял на службата си; майка й бе отишлана гости; и Светлина с мъжа си бяха на разход.
          Девойката прие много радостно госта в своята стаичка, кокетски накитена, със звънливи смехове и горещи стискания на ръцете - за благодарност. Тя беше пленителна в мораволазурната си лека роклица и с две алени стамболчета на косата.
          Когато Стремски разказа всичките перипетии за своето странствувание през Дунава и до Букурещ по гоненето на бежанката, Драга, която го слуша зяпнала в устата му, повтори му пак, по нежен начин, изражението на своята признателност, па впезапно извика и се изсмя:
          - Чакай! Ти си щял да имаш насмалко дуел с Веригарова днес?
          - Кой ти обади такова нещо?
          - Кои? Веригаров доход?л у бача Никола вчера да му иска револвера, за да се упражнява... Ти скри от нас завчера и не ни обади... Прилича, много!... Добре, че полицията побърка!
          - Каква полиция? Впрочем, аз не желая да говоря за тоя шантав дуел - каза Найден. - Аз се срамувам, че имах работа с подлец...
          - И наистина, нелепост беше да се викате па дуел кой знай за какво...
          - Обади ли се Веригаров и причината на нашето скарване?
          - Не, казал само на бача Никола, че за лична обида... Някои бръщолевят друго...
          Стремски изгледа сериозно в очите Драга и подир кратко мълчание, попита я тържествено:
          - Кажи ми, Драго, нея нощ, на бала, когато игра с тебе полката Веригаров, казва ли ти някакви стихове?
          Драга се изсмя яката.
          - Ах, за туй ли е?
          Стремски потрепера, като чу тоя смях.
          - Боже, какви глупости могат да смущават един умен человек! Я виж как ме гледа строго!
          И тя се смееше гръмко, като показваше два реда чудесни маргари в устата си.
          - Значи, той си позволи да ти чете своя гадки мадригал? - попита Стремски със схванат от вълнение глас.
          - Чете ми го... Какво искаш да му сторя?... Смях се.
          - Как, ти се смя?
          И погледа Стремскев доби такова сурово изражение, щото Драга се смути.
          - Ти не почувствува негодувание от тая дързост на Веригарова? Ти не му каза нищо, Драго? Ти не го заля с презрението си? Ти прие с весел смях тоя идиотски, оскърбителен за една честна девица и цинически комплимент?
          - Как искаш да се оскърбя, когато той не ми го каза, за да ме оскърби - а просто за шега? Една проста смешка, и духовита, с каквито Веригаров е богат... Никоя дама не би се оскърбила!... Па аз никому не бях говорила... Отде знайш?
          Найден трепереше от яд. Това хладнокръвие Драгино го зашеметяваше.
          - Остая само едно нещо - каза той с обезкуражен вид; - да си си позволила да туриш венецът; да танцуваш пак с него подир чуването тия кални стихове, шъпнати в бала, викани отвън. Защото аз ги чух, като ги четеше на хората отвън!... Танцува ли ти с него после?
          Драга тоя път се изчерви.
          - Боже мой, каква неуместна ревнивост, какви тюнятая странни показваш, Найдене! - каза тя живо. - Може ли да се предположи такова взиране в дреболии, обикновени в света?
          - Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник? Вий танцувахте?
          - Какъв въпрос правите от най-нищожното нещо?... Мога ли да скрия, че танцувах? Танцувах още с толкова други кавалери... Позволява ли приличието да откажеш на едно познато лице? Щеше да бъде от моя страна непристойно това, ако да бих знаела за спречкването ви... Но за такова несериозно нещо - дуел! Просто безумие!... Найдене, запретявам ти да повдигаш нови истории с Веригарова и да ме компрометирваш, уж да ме забраниш! Ти ставаш просто смешен!...
          "Аз рискувах да изложа гърдите си на куршума за нея и всичката тая преданост успява да ме направи пред нейните очи: просто смешен! Ний сме на два различни полюса с нея" - помисли си горчиво Найден и стана.
          - Къде отиваш?
          - Ще си ида, сбогом!
          - Сърдит си? Аз трябва да съм сърдита! Ти ме обиди!... Стой! Няма да си ходиш още! Ах! Нашите идат, и гост някой! - прибави тя, като гледаше през прозореца.
          Действително, на двора се показаха Иваница Филович и Елисавета, Светлина с мъжът си и едно непознато лице.
          Драга разпери ръце:
          - Няма да си ходиш. Влез и ти подир тях, като че идеш от пътя...Тати и мама, и Никола желаят да те видят и да те благодарят горещо!... Ти ме разстрои, Найдене! Друг път не завождай такива странни разговори... Да ида да ги посрещна. Ела вътре подир малко!
          И тя, като му се изплези галено от вратата, изчезна.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]