Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

X. ЕДНА СВЕТСКА ИНТРИГА

 

 

           Дружината приближи и се здрависа. Цабриков, трийсетгодишен, висок, черноок момък, с приятно лице, с тънки черни мустаци, облечен в бели летни дрехи, с ръкавици, вървеше със сестра си; той още отдалеко направи един изящен поклон, най-много назначен за Невянка, както свидетелствуваше любезния му и приветлив поглед, с който явно я стреляше. При всичкото негово умение да се държи и владение удивителен такт и естественост в отношенията, зоркото око на Стремски бе забележило, че в Цабриковата постоянна предупредливост и вежливост към жена му имаше нещо натрапливо и подозрително, което повече схващаше, отколкото виждаше неговата бдяща, ревнива и нежна любов за Невянка. Цабриков, един от модните кавалери в столицата, ловък, с ум блестящ, макар повръхностен и повече параден, пущаше от няколко време в работа всичкия си богат запас от ухищрения, за да придобие вниманието на госпожа Стремска. В успеха на тая честолюбива цел беше турил всичкото си самолюбие на светски кавалер, прочут по своята неодолимост пред красния пол. Невянка, сама образована, възпитана в европейска среда, общителна, свободна, не се стесняваше от тая обикновена близкост с един мъжов си близък познайник и намираше удоволствие в обществото му; блясъкът на ума, на обноските, на речта му, съединени с почтителна и вежлива любезност, чужда на всяка дръзкост, й бяха приятни. Често се беше случвало при срещите или разходките, които случайно имаше със сестрите му, да говори дълго с него по куп предмети, сериозни или леки, и по които винаги Цабриков умееше да говори духовито, с водопади остроти и bons mots. Дядо хаджи Евтим се мръщеше и бъбреше под мустак...
         И тоя път Цабриков по най-естествен начин се прилепа до Невянка и когато обществото тръгна из долът, той намираше възможност да я занимава с приятна и жива беседа, на която знаеше да предава интерес и сред която не избягваше най-малкия случай да й бъде приятен с една изискана внимателност, да я погъделичка с един нетърсен, деликатен комплимент - любезности, на които нейния добър и усмихнат поглед показваше, че не е безчувствена. Защото Невянка беше жена. Но тоя горещ поклонник не говореше нищо на сърцето й, страстно предано на Стремски. Отношенията й с Цабрикова, станали дружески, добиваха характер, който тя не подозираше, но който по нагон проникваше будното сърце на мъжа й. Невянка беше на път не да се улови в примката на хитрия женски сърцеедец, а да даде храна на хисарските клюки във вреда на нейната чест и за тайно удоволствие на тщеславната душа на Цабрикова.
         Цабриков днес си позволи първата дръзка стъпка за да смути душата на госпожа Стремска и в това смущение да опита да найде блогоприятна почва за нататъшни действия. Това беше стратегема на изпитан Дон Жуан.
         Дружината беше се разточила из долът. Стремски, занят в живи разговори с Цветанова и доктора Дъбинова, вървеше отпред. Цабриков, по едно време от приличие отделил се от Невянка, която идеше със сестра му и с госпожа Дъбинова, повърна се към нея в същата минута, когато една друга дружина слазяше по стръмнината с весели смехове. В нея дружина, при другите госпожи, беше и една хубавица, стройна, с черни очи и с много вкус облечена.
         Цабриков се обърна към Невянка, в тоя миг незанята в разговора на другарките си, и й каза ниско, с усмивка:
         - Госпожа Стремска, желая да зная какво ще ми каже вашия изтънчен вкус за госпожа Лостарева.
         И той посочи с поглед към чернооката жена, която им климна с глава.
         - Госпожа Лостарева?
         - Да.
         - Прелестна.
- Вий санкционирате общата присъда - каза Цабриков. - Във въпрос на хубаво само красавицата е компетентна да цени непогрешимо. Отдавна ли се познавате с госпожа Лостарева?
         - Откак сме тука: от един месец насам, но не отблизко - отговори Невянка, като свиваше омбрелата си, защото слънцето заседна зад Средна гора.
         - Тогава господин Стремски твърде добре я познава... твърде отблизо... - каза Цабриков невинно.
         - Твърде отблизо? - попита Невянка.
         - Ах! господин Стремски е имал най-възхитителния роман в Русе с госпожа Лостарева, тогава: госпожица Драга Филович. Une histoire de coeur... разбирате? Mais pas d’indiscrétion! - каза внезапно Цабриков и се стресна, като че каза нещо неуместно, за което се разкайва.
         Невянка пламна в лицето.
         - Вий ми казвате едно нещо, което аз не знаех, господин Цабриков! - каза тя, обзета от едно чувство, което беше смес от смущение и негодувание.
         - Извинете, госпожо. Съзнавам грешката си и искам покорно прошка - и Цабриков се поклони и отмина напред.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]