След един и половина час малката сватбарска дружина
благополучно пристигна в манастира. На двора младоженците, развълнувани
от страхът от бащата и радостни в същото време, гълчаха весело. Найден
пръв път разказваше срещата си в Балкана с Невянка при общото прехласване
и при смеховете на кака Гинка, която пускаше ехидни и двусмислени шеги
по тая случка... Хаджи Смион, драговолно приел поканата, беше в бързината
излязъл с нощния си фес без пискюл. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата
едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните
хора тъй се женели.
- Бабината ти трънкина! - измърмора Хамамджиолу, още
неокопитен и зачуден от ролята си в тая неприлична и малко чапкънска история,
от която се възмущаваше неговото чувство на сериозен човек. Поп Димо псуваше
по руски и по български магера, който още не успяваше да запали свещите
и кандилата пред олтара.
- Но ти си уморена, горкана! Тичало си, та си се съсипало!
- каза Гинка на Невянка.
- Вярно е, како Гинке... Ама по-далеко бих тичала - сниши
гласът си Невянка лукаво.
- Ох, нали го викат: „За брата до море, за либе през море.“
Горяла съм и ази от този огън - казваше кака Гинка.
Този разновиден глъч се смълча, когато портата се почука
силно.
- Кой иде? - попита хаджи Смион.
- Който и да иде, няма да му се отваря! - каза поп Димо.
- Влезте в черквата!
- Додето дядо поп не ни изкаканиже Исаия ликуй
и си завъртим хорцето насред черквата, никого да не пущаме. После - който
ще - да дохажда: „Хош гелдин, сефа гелдин!“ - каза кака
Гинка.
Ударите се засилиха.
- Дали не е това хаджи Гъчо? - каза обезпокоен Хамамджиолу.
- Като удря яката, кой знай...
- Този човек може да иде с оръжие - пошушна поп Димо на
Стремски.
- Няма да отваряте! Нека разбият портите! Заповяда Найден
на двамата манастирски ратаи.
- Що ви е грижа бре - обърна се кака Гинка към смутената
дружина, - и да дойде, какво ще стори? Булката си е наша булка вече, той
не може да я води назад, късно. Който вчера умрял, вчера го закопали...
- Хайде, господа, свещите се запалиха. По-скоричко да
отвеем тая работа - каза попът, като тръгна към черквата... - Ще заключим
черквата извътре!
Един от ратаите извика:
- Тоя, дето тропа, си казва името бе!
- Как се каза? - попита Найден.
- Хаджи Евтим!
- А бе чичо ще е! - извика Найден и се спусна при портата,
която веднага се разтвори и пусна запъхтений хаджи Евтим. Той викаше:
- Каква е тая работа, джанъм? Какво сте се затворили тука
като в кале? От мене скришно? Срамота и грехота... Дай, кажете, какво има?
Кого водите тука?
Очевидно, хаджи Евтим беше подушил сватбата и идеше бързешком
на манастира.
- Чичо, дайте си благословията на годеницата ми, госпожица
Невянка Шамурова, която след малко ще бъде ваша снаха - каза Найден, като
улови за ръка девойката и му я представи и му целува̀ ръка.
Невянка взе му ръката и тя я целуна. Хаджи Евтим й хвана
главата с двете ръце, па я целув? много пъти по челото и по бузите.
- Да те благослови господ, девойко! - бъбреше той просълзен.
- Ти донесе радост и любов между нас... Обичайте се!... Нека бог да прати
любов и в сърцето на баща ти. Стига гонения с години, стига омрази пусти!...
Поп Димо повтори поканата си да влязат.
Хаджи Евтим се обърна към Найдена:
- Найдене, сега ние ще ти честитим хубава булка, пък утре
вечер - депутатство.
- То беше! - изсмя се поп Димо.
- Да му е честито на Несторова; ние взехме най-хубавата
и най-чорбаджийската мома в цялата автономия... Невенке, нали така? - отзова
се кака Гинка.
- Чичо, ами кажи ми ти как се върна от път за баните?
- попита Найден.
- За баните тръгнах, на Карлово отидох. Току излазях от
дома, срещнах на улицата човек, който ти носеше телеграмата от Брезовица...
- Как! Вий я получихте веднага? - извика Найден.
- Навреме я получих и навреме отговорих, за тебе... Самичък
я занесох на Карловската станция. Нали ти казвам? Утре си депутатин от
Брезовицката колегия! Сигурно. Наш Кирков пипа здраво.
Найден не можеше да дойде в себе си от захлас и радост...
Нему му идеше да прегърне чича си за тая деятелност... и преданост.
Но веселостта стана голяма, когато разбраха, че конникът,
който уплаши бежанците по карловския друм, беше сам хаджи Евтим.
- Как да си толкова прост да помислиш, че господин Шамуров
ще подозре тебе сега за Невянка. Той те знай, че си потънал в грижи за
избора... В такъв час никой не мисли да граба моми.
Забележката на хаджи Евтима биде намерена вярна. Всички
се поотпуснаха, като разумяха, че хаджи Гъчо не е в Бяла черква.
Дружината последва дяда попа и влезна в черква.
Свещите заляха с бледа, треплива светлина лицата и поп
Димо забърбора венчалните молитви.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . .
В Марковото дворче тая нощ се люшна и едно малко хорце,
предвождано от кумата. И цигуларят Фанко Фтичката приглашаше на цигулката
си скокливата песен:
Пустите клисурци
станали московци,
а панагюрци
донски казаци!...
Топчето пукна,
Русия скокна.
Н а й д е н ч о р и п н а,
б у л к а с и г р а б н а...
Х о р ц е т о т р о п н а.
Поет беше тоя Фанко Фтичката!