След един и половина час малката сватбарска дружина благополучно пристигна в манастира. На двора младоженците, развълнувани от страхът от бащата и радостни в същото време, гълчаха весело. Найден пръв път разказваше срещата си в Балкана с Невянка при общото прехласване и при смеховете на кака Гинка, която пускаше ехидни и двусмислени шеги по тая случка... Хаджи Смион, драговолно приел поканата, беше в бързината излязъл с нощния си фес без пискюл. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женели.
         - Бабината ти трънкина! - измърмора Хамамджиолу, още неокопитен и зачуден от ролята си в тая неприлична и малко чапкънска история, от която се възмущаваше неговото чувство на сериозен човек. Поп Димо псуваше по руски и по български магера, който още не успяваше да запали свещите и кандилата пред олтара.
         - Но ти си уморена, горкана! Тичало си, та си се съсипало! - каза Гинка на Невянка.
         - Вярно е, како Гинке... Ама по-далеко бих тичала - сниши гласът си Невянка лукаво.
         - Ох, нали го викат: „За брата до море, за либе през море.“ Горяла съм и ази от този огън - казваше кака Гинка.
         Този разновиден глъч се смълча, когато портата се почука силно.
         - Кой иде? - попита хаджи Смион.
         - Който и да иде, няма да му се отваря! - каза поп Димо.
         - Влезте в черквата!
         - Додето дядо поп не ни изкаканиже Исаия ликуй и си завъртим хорцето насред черквата, никого да не пущаме. После - който ще - да дохажда: „Хош гелдин, сефа гелдин!“ - каза кака Гинка.
         Ударите се засилиха.
         - Дали не е това хаджи Гъчо? - каза обезпокоен Хамамджиолу.
         - Като удря яката, кой знай...
         - Този човек може да иде с оръжие - пошушна поп Димо на Стремски.
         - Няма да отваряте! Нека разбият портите! Заповяда Найден на двамата манастирски ратаи.
         - Що ви е грижа бре - обърна се кака Гинка към смутената дружина, - и да дойде, какво ще стори? Булката си е наша булка вече, той не може да я води назад, късно. Който вчера умрял, вчера го закопали...
         - Хайде, господа, свещите се запалиха. По-скоричко да отвеем тая работа - каза попът, като тръгна към черквата... - Ще заключим черквата извътре!
         Един от ратаите извика:
         - Тоя, дето тропа, си казва името бе!
         - Как се каза? - попита Найден.
         - Хаджи Евтим!
         - А бе чичо ще е! - извика Найден и се спусна при портата, която веднага се разтвори и пусна запъхтений хаджи Евтим. Той викаше:
         - Каква е тая работа, джанъм? Какво сте се затворили тука като в кале? От мене скришно? Срамота и грехота... Дай, кажете, какво има? Кого водите тука?
         Очевидно, хаджи Евтим беше подушил сватбата и идеше бързешком на манастира.
         - Чичо, дайте си благословията на годеницата ми, госпожица Невянка Шамурова, която след малко ще бъде ваша снаха - каза Найден, като улови за ръка девойката и му я представи и му целува̀ ръка.
         Невянка взе му ръката и тя я целуна. Хаджи Евтим й хвана главата с двете ръце, па я целув? много пъти по челото и по бузите.
         - Да те благослови господ, девойко! - бъбреше той просълзен. - Ти донесе радост и любов между нас... Обичайте се!... Нека бог да прати любов и в сърцето на баща ти. Стига гонения с години, стига омрази пусти!...
         Поп Димо повтори поканата си да влязат.
         Хаджи Евтим се обърна към Найдена:
         - Найдене, сега ние ще ти честитим хубава булка, пък утре вечер - депутатство.
         - То беше! - изсмя се поп Димо.
         - Да му е честито на Несторова; ние взехме най-хубавата и най-чорбаджийската мома в цялата автономия... Невенке, нали така? - отзова се кака Гинка.
         - Чичо, ами кажи ми ти как се върна от път за баните? - попита Найден.
         - За баните тръгнах, на Карлово отидох. Току излазях от дома, срещнах на улицата човек, който ти носеше телеграмата от Брезовица...
         - Как! Вий я получихте веднага? - извика Найден.
         - Навреме я получих и навреме отговорих, за тебе... Самичък я занесох на Карловската станция. Нали ти казвам? Утре си депутатин от Брезовицката колегия! Сигурно. Наш Кирков пипа здраво.
         Найден не можеше да дойде в себе си от захлас и радост... Нему му идеше да прегърне чича си за тая деятелност... и преданост.
         Но веселостта стана голяма, когато разбраха, че конникът, който уплаши бежанците по карловския друм, беше сам хаджи Евтим.
         - Как да си толкова прост да помислиш, че господин Шамуров ще подозре тебе сега за Невянка. Той те знай, че си потънал в грижи за избора... В такъв час никой не мисли да граба моми.
         Забележката на хаджи Евтима биде намерена вярна. Всички се поотпуснаха, като разумяха, че хаджи Гъчо не е в Бяла черква.
         Дружината последва дяда попа и влезна в черква.
         Свещите заляха с бледа, треплива светлина лицата и поп Димо забърбора венчалните молитви.
         . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
         . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
         В Марковото дворче тая нощ се люшна и едно малко хорце, предвождано от кумата. И цигуларят Фанко Фтичката приглашаше на цигулката си скокливата песен:

Пустите клисурци
станали московци,
а панагюрци
донски казаци!...
 

Топчето пукна,
Русия скокна.
Н а й д е н ч о   р и п н а,
б у л к а   с и    г р а б н а...
Х о р ц е т о   т р о п н а.

         Поет беше тоя Фанко Фтичката!

съдържание | съдържание | следваща глава