Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Седма част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XVII. И ФИЛЕАС ФОГ СЪЮЗНИК

 

 

           И двамата бяха спасени.
Десетина минути Боримечката в несвяст припада и повръща мътните струи. Минути скъпоценни! Когато се окопити, той можа да каже само това:
         - Скорр...
         Действително скоро трябваше. Талигата трябваше вече отдавна да е излязла на къра, сподирена от тримата харамии по шосето. Всеки един миг можеше да се чуят гърмежи, ако не са гръмнали вече, когато те се давеха!
         Хукнаха най-напред към Демировата кръчма - за да се уверят как стои работата. Рангел, почти гол, с една мокра риза, лепнала по тялото, разтреперан и зачаткал зъби от студ, надмина скоро другаря си, комуто напитите с вода конопени бели гащи и риза тежаха и му замъчняваха хода. Ясната лятна нощ оставяше полето в дрезгав полумрак.
         След много спъвания и падания стигнаха кръчмата. В нея още светеше.
         Иван с ужас видя вътре, че стражари нямаше; имаше само четворица души граждани.
         - Отишли са! - извика той. - Колата е минала!
         И той плесна отчаяно ръце, готов да тича напред.
         - Мерджан! Мерджан! - развика се Рангел към едного от стоящите в кръчмата и се спусна към тях.
         Македонците бяха тука още, но свалили стражарските си дрехи от предпазливост.
         - Де талигата? - питаше Рангел поразените от необикновеният им вид харамии и кръчмар.
         В тоя същи миг една талига задруска по калдъръма и идеше насам. С нея вървеше конни стражар.
         Идеха колата, в които откарваха Стремски.
         Той беше спасен.
Самото провидение ги беше докарало навреме, в минутата, когато Мерджанът, Климе и Петко щяха да последват "турския шпионин" на полето, за да изпълнят с мирна съвест една патриотическа длъжност.
         Забавянето на колата и тях спаси и им попречи да извършат едно ужасно злодейство.
         Да, при всичкото закъсняване на Рангела и Ивана при моста, после в тичането, после при газенето и давенето в реката и припкането дотука талигата беше още повече закъсняла; тя беше употребила цял час, доде измине един километър - от моста до Демировата кръчма.
         Това беше талигата на Филеас Фога!
         Полицията, ненамерила друга кола, беше насила взела тая.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]