Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XXI. ГОРСКИ СТРАЖАР

 

 

           Тоя пожар занимава града цяла неделя. За причините му имаше само догадки. Също и изгорялата жена, намерена на въглен сред развалините, възбуждаше много предположения, всичките далеко от истината. Не малко шум ставаше и около името на двамата юнаци - поручика Канелов, който сега се лекуваше от едно нараняване, получено при извършване подвига си, и Ангела пожарникарят, на който тъмната биография дразнеше любопитствата. Стремски намери, че тая слава е опасна за Рангела и три дена попосле издействува му служба горски стражар в Черешовица, дето сега имаше свободна такава - за да го отдалечи от столицата и бедоносната й атмосфера.
         Рангел с готовност напусна Пловдив. Той се посели в колибата на предшественика си, в самата гора, до полите на Родопите. Там, на свободния въздух, близко до природата, той се усети добре, сърцето му се разпусна от постоянните страхувания, които изпитваше в Пловдив от всякакви опасни срещи. Но служебните задължения му теготяха. Той трябваше да лови селяните, що нарушаваха закона за горите, да ги дава на съд, да ги глоби и да пакости на хора, които нищо не му бяха сторили. Той би с удоволствие скубал брадата на поп Къна, но тия хора - какво имаше против тях?... На тоя полудив овчар, на тоя едновремешен разбойник, привикнал на воля, на гладувания и опасности, тежеше синджиря на правилата, които бе длъжен да съблюдава и да прави да съблюдават. Често неволно изпъшкваше, като прострян на сянка на някоя морава, той виждаше косматите върхове на Родопите. Тая волна душа копнееше в тая бездействена самотия...
         Повече от три недели той вече изпълняваше новата си длъжност и всеки път кога имаше възможност да я изпълни, сиреч да улови някой селянин с топор в забраненото бранище, тя му ставаше по-грозна. "Янкеседжия ли съм аз, та да се хвърлям въз мирните християни?" - думаше си той сърдито. Често слазяше в Черешовица, но и там му се не харееваше; сè щеше да срещне поп Къна, когото мразеше от Пловдив, а тук не можеше да търпи за лошите му хорати за Русия и за псувните му в селската кръчма. А през тия петнайсет дена поп Кън почти всеки ден идеше там по агитация за Доганскевия избор.
         Действително, както явно и малко театрално, беше съобщил на Стремски, доктор Догански бе си положил кандидатурата в Черешовската избирателна колегия. Това смело решение да излезе на борба с един силен по влияние и престиж противник беше в хармония с безпокойния и дръзък характер на доктора, увлечен още от жарът на партийната страстност.
         В Черешовската колегия докторът наистина имаше в поп Къна един влиятелен привърженик, предан агитатор, който дотогава даваше изборите, комуто искаше.
         Този млад свещеник, патриот, безбожник, налапал се неразбрано със социализъм, в тайните на които го бяха посветили няколко изпъдени по неспособност гимназиста, аргосан някога, че бе изпсувал владиката Илариона в една сватба, дето бе играл ръченица, малоучен, но с ум лукав и остър, хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си, по-способна да се сбира в юмрук, нежели да ръси и благославя.
         По тоя начин се обяснява самонадеяността докторова в една лоша психологическа минута, когато всичките шанси бяха противни. Народът се беше единодушно и по най-гръмлив начин изказал, че симпатията му е за Народната партия, на знамето на която стояха магическите тогава думи: "Съединение", "Русия". Народната либерална партия беше или изглеждаше отрицание тяхно. И тя почти не се опита да се бори против стихийното течение и ограничи борбата си само в стълповете на своите органи.
         Един Догански излезе упорно да дели мегданя при избирателната урна с Народната партия - сляпо доверил съдбата си на агитаторския гений на пъргавия поп.
         Рангел го видя само един път да заобиколи тъдява, придружен от попа и няколко селени, на коне, и той чу как докторът, сочейки гората, която Рангел пазеше, каза им:
         - На, давам ви я, сечете си. Тая е ваша гора... Само в неделя да се не засрамим.
         - Няма да се засрамим, господине! - отговориха селяните... - Московски ботуш не щем ний - каза поп Кън.
         "Московски ботуш" беше Стремски.
         Рангел не разбра значението на поп Къневото подмятане. Нов още тука, той не беше се запознал със злобите на деня, а интересите на политическия живот на страната бяха чужди на неговия ограничен ум, недостъпни и непонятни. Може би той беше един от малцината румелийци, които не бяха напоени с духа на политиката, обхванал цялата страна със силата на остра епидемия. Той не можеше добре да различи в какво се счукват интересите на двете партии и изборът на Стремски го оставяше студен. В замяна на разсъдъка у него простото българско чувство говореше. Той обичаше Стремски, защото го беше спасил, обичаше Русия, защото бе клала турците. В тия две симпатии съдържаха се всичките принципи, политическо верую и идеали на Рангела. По-нататък не знаеше.
         Самият Стремски не беше се появявал тука.
         Домашни грижи отвличаха в тоя важен час вниманието му в къщи.
         Невянка беше трудна и освобождението й се предполагаше тъкмо през тия дни. Влюбеният в нея дълбоко и нежно привързан съпруг не се решаваше да се отдалечи от къщи пред очакваното всеки час произшествие... Всички други интереси останаха на по-дирен план в мислите му, заняти единствено със съдбата на любимото същество и критическия час, който имаше да прекара Невянка.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]