Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Седма част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

VIII. ИЗ ПЪТЯ

 

 

           Из пътя народът на рукло вървеше, развълнуван и въодушевлен. Малки дружини от войници обикаляха из улиците и викаха: "Да живей Съединението" и "Ура"; отреди войски сновяха, офицери на коне препускаха на разни посоки, разсичаха навалицата, която гъмжеше в трескава тревога, любопитни за новини и за нови вълнения. Из тротоара на станционната улица Найден видя, че отиваше нататък и Благодумов с трима души. Той се зачуди.
         - Този нали е Благодумов?
         - Да.
         - Какво прави той в Пловдив?
         - Той е тука вече от пет месеца и също важен деец по преврата... Ела да ударим из тая улица, че тя е по-свободна - каза докторът, като улови тясната улица, която се покачва по северния хълбок на Сахат тепе и извожда пряко на Гюлбахче. - Но като казвам "важен" деец, ти разбирай случаен деец. Той се прекомандирова при нас, защото в София биде изметен от политическата арена, от събитията. Той се компрометира там... Той е един naufrage` politique, разбираш? И той се залови тука за агитацията по съединението... Съединението за него беше сламката, о която се улови, за да излезе на брега... Политически аферист и шарлатанин... Аз не казвам това, за да го ругая... Аз можех да кажа просто: политик - и ти трябваше да му туриш двата епитета. Защото - какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта, a tout prix, и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали... Те са за него стъпала, по които може да се подигне нагоре. За всякой български политик това значение имат тия думи... Не ми възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи, като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертвуват се за тях простите и наивните братя - народецът. На, видиш ли тия войници селенчета, които викат из улиците: "Да живей Съединението!" Те искрено викат това и утре ще умрат на границата за него. Я влез в душата на Благодулюва и погледни там какво има сега! Вавилонска кула от сметки, планове, честолюбиви бълнувания как да устрои своето лично положение въз вълните на народния ентусиазъм!... Но ще кажеш, Благодумов е изключение? Вземи кой щеш политик от ония, които тая заран направиха преврата! Ну, изволте: земи "нашего брата" например: ако аз се различавам в нещо от Благодулюва и съм по-добър от него, то е, че сега действително и искрено съм патриот и съм оттикнал на втори план личните сметки и интереси. Но ний си приличаме като две капки вода по това, че тия лични сметки и интереси ме тласнаха да съединявам българите, което много ми бе притрябвало и за което, да положим, не беше дотам претупал тъпанът... Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: Стани ти, да седна аз! Вие лани пролет ни изринахте с това знаме на съединението, сега ние ви изринахме и хубаво, съгласи се... А народът? Той и сега, както тогава, вярва в това свещено знаме, вълнува се, дига се, без да чувствува, че разчетливи ръце държат поворките, които движат чувствата му, без даже да се интересува да знае кой какви блага ще извлече от неговата преданост и ентусиазъм... Вечна история, братко... на експлоатацията с народната душа. Това е задачата на политиката. Политиката е мръсно нещо, тя обезчестява характера на човека, тя е поприще отворено и широко за състезанията на алчните страсти, на които по-хитрия шарлатанин надвива и по-глупавия шарлатанин... Ти знаеш моята стара формула? "Народът и Джобът"! Циник съм, нали? Стисни ми ръката, Найдене, и ме уважавай за моята откровеност. Попитай Благодумова, земи хиляди Благодумовци, тури ги на най-страшни мъки на инквизицията и ни един няма да ти изповяда тая истина, а ще дума: "Мра за народа!" А той никога няма да мре за народа, а народът мре... за своите идеали, под заслона на които благодумствуващия господин Благодумов благоразумно е поставил своите интересчета... Виктор Хюго ли беше или друг някой мъдрец, който беше казал, че човеческото общество тогава ще се облагороди, когато убие политиката. А понеже политиката няма да се убие, а тя ще да убива обществото, то - vive la politique!...

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]