Последните тъмни думи на македонците имаха свръзка с пожара в Пловдив. Тук му е реда да разправим причината му.
          През това лято в Пловдив ставаше доста силна агитация за повдигане македонско въстание, вдъхновител и главатар на която беше доктор Догански.
          Тая роля изнасяше на неговите лични и партийни сметки. Македонското вълнуване в страната пакостеше на новото правителство, като го туряше в трудно положение към населението и към Портата. Македонските патриоти, които въздишаха да видят свободно отечеството си, готови за борба и жертви, се събраха около ловкия политически деец, чието обаяние растеше. То беше особено силно въз едно македонче, Лечев, помощник на ковчежника в едно местно ковчежничество, момче с гореща глава, винаги занято с идеята за изпращане чета в Македония. Докторът работеше усърдно въз неговото патриотическо въображение и успя да го запали дотам, щото през юния, когато заместяше ковчежника, земал месечен отпуск, македончето на три пъти изтеглюва значителни суми из касата, които повери в сигурните ръце на доктора, за да послужат на устрояване чета. Сам Лечев щеше да влезе в нея и да мине в Македония. За да се заблуди временно контролата, Лечев подправи документи. Бедните македонци нагънаха доктора, като узнаха, че разполага със средства за Македония; тяхната ревност се усили и неговото значение още повече... Когато докторът разнесе до петдесет лири, сумата беше шестстотин - той обяви Лечеву, че всичките пари са отишли по приготовление македонското движение, но че то трябва да се отложи напролет, за причини, които момчето намери убедителни. Докторът вложи в банка парите на свое име. Когато получи разписката, той я тури в пазвата си и каза тържествующ:
          - Народът и джобът!
          Той прилагаше в дело своя въжделен принцип.
          Липсата на парите не закъсня да се подуши в ковчежничеството - още през августа. Подозрителните документи бяха предадени на изследователя. Лечев биде затворен, разпитан и после освободен под поръчителство. Догански се намираше в голямо безпокойствие от тоя изход на работата.
          Лечев без друго щеше да бъде осъден. Впечатлителен и слаб, той рано или късно, в часовете на унинието в затвора, щеше да обади моралния си съучастник. Докторът постоянно чувствуваше главата си под тоя Дамоклов меч. Той реши да отстрани бедата от Лечева и от себе си, като изтръгне документите из ръцете на правосъдието. Цачо, бившият му телохранител в Бреговец, писец сега в окръжния съд, напразно се беше опитвал да извлече опасните книжа. В деня на пожара той съгледа, че Никифоров, съдебният член, натоварен с докладването Лечевото дело, зема го и го занесе у тях си да го изучава. Узнал това, докторът му поръча още тая нощ да изварди Никифорова и да грабне книжата. Цачо се вмъкна още по девет часът в стаята на Никифорова, когато той беше още на вечеря; но по никой начин не можа да отвори чекмеджето на масата му, дето бе скрито делото. Присъствието на хора в съседните стаи не му позволи да прави шум чрез разбиване. Тогава в смущението си, без да мисли много, той натрупа куп хартии и вестници под масата, изля въз них газта из лампата, овря отдолу един запален кибрит и излезе.
          Опасните документи, прочее, станаха на пепел заедно с две къщи и със Замфирица.
          Подир изчезването на едничките веществени улики против Лечева, съдебното преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани.
          Не съвсем обаче: двамата македонци бяха видели Цача, когато излазяше из Никифоровата стая, след като й даде огъня. Защото те в същото време обираха кабинета на Ладжовича, като го бяха заключили предпазливо в спалнята му.
          Одевешният гост беше Цачо - сега агитатор Доганскев.

съдържание | съдържание | следваща глава