В гостилницата на Ариматейски,
извън северната ограда хисарска, около
една широка маса, златната пловдивска
младеж играеше на карти.
Отдавна навън беше нощ лунна,
обайна.
Ланскенетът беше в разгара си.
Франковете и белите меджидиета хванаха да
се явяват по-рядко на масата, а лирите
залъскаха на свещите.
Както винаги на стола
председателствуваше Антон Гръшков.
Депутат от видните, ловък, хитрословец,
уврътлив, с привички светски и европейски
лъск, вестникар с шавливи убеждения,
поклонник на успеха до цинизъм, чорбаджия
по природа, демагог по сметка, той се
ползуваше с политически престиж в
общественото мнение, което вътрешно
презираше. При това изящен кавалер и Дон
Жуан.
Взимаше участие и Лостарев, човек
с надвиснали вежди, сприхав, болезнено
предаден на играта; Карадидов, момък с
пълно, благодушно лице, със златни очила и
оплешивяло чело. Гаврилов, също вестникар,
с тънки черти и бързорек; Стефан Каршияков,
господин с повелителен вид, с вежди и
мустаци, които го оприличаваха на Тарас
Булба, депутат; доктор Кискинев; Цветанов -
пръв път седнал тая вечер да играе - за
развлечение, и увлякъл се вече в играта.
Беше там и Цанко Михайлов - къс дебел момък,
сърдит, креслив и при печалба, и при губене,
чиито сини очи пущаха светкавичен огън;
Армодиадис, грък, моден франт, задирник на
хубавите жени в Хисаря... И останалите
играчи бяха младежи и видни представители
на пловдивското общество.
- Полагам пет лири! - извика
Карадидов, по чието голо чело руен пот
течеше.
Запротестуваха повечето: тая
сума ги уплаши. Гаврилов, Лостарев и
Гръшков само приеха да рискуват. Хвърлиха
книгите. Лостарев спечели.
- Фиаско пак! - изгълча Карадидов,
чийто добър поглед сдоби сега злобна
суровост.
- Qui perde au jeu gagne en amour и обратно -
забележи престаналия да играе Тантелов.
- Пунтирай и ти! Толкова лири ми
зема... - обърна се към него Карадидов.
Загубата замъгляваше мислите му;
тя раздражи и горните троица.
- Пак! - извика Гръшков.
- По колко?
- По десет!
- Сè по десет - извика
Карадидов, чието лице беше жестоко
обърчевяло от загубите.
Хвърлиха пак.
- Печеля! - извика Тантелов, като
заграби от масата петдесетте лири, които
шумно се изсипаха в джеба на панталона му.
Подир това и другите се оттеглиха.
Карадидов излезе. Той беше изгубил вече
сто и шейсет лири.
- Ти ще играеш с мене! - каза
решително Армодиадис.
- Добре - отговори сухо Тантелов.
Захванаха. И на петото хвърляне
книгите, Тантелов печелил.
- Само десет лири ми остават -
изпъшка гъркът.
- Хвърли някому на честта! - каза му
Каршияков, чийто поглед гореше сега като
две свещи под падналите вежди. Тая идея
беше хубава.
- На кое? - каза той. - Да! Полагам на
честта на.... la Chere.
La Chere - беше Драга, по която
Армодиадис се влачеше и не криеше това.
Драга беше модна хубавица... Мъжът й не
знаеше френски.
Драгината чест проработи. Той
спечели.
- Пак за... la Chere! - и блъсна десет
лири на масата.
- Пак на това име? - попита
недоволен Тантелов.
- „Дето кон зоб ял, на таз врата
хъхри“, ти не знаеш ли? - забележи доктор
Кискинев.
- Каква е тази Лашер? - попита
Лостарев.
- Една знаменита магесница... в
Европа, която прави чудеса... втори Боско -
отговори Гръшков със сериозен. тон.
- И втора Аспазия - допълни
Армодиадис. И пак той спечели.
- И аз турям на името на тая
магесница!... - каза Лостарев.
Ухилиха се неколцина лукаво.
Драга се усмихна и на мъжа си.
- Лашер дели благоволенията си
между двама ви - каза Гръшков.
А бедният Лостарев беше тъй
смешен и жалък, като прибираше лирите!
Цветанов стана, зе си шапката и
излезе ядосан. Гледката на тая пошла
подигравка с честта на Лостарева му стана
нетърпима и обществото противно.