Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XXVIII. НЕБИВАЛИ НОЩНИ БОГОМОЛЦИ

 

 

           Едновремешният харамия, станал преди малко пак такъв - Рангел, - като остави другарите си в колибата, дойде в село и се запъти към баба Йова, черковната шетачка и клисарка, и клепачка, с която се познаваше. Той я издебна, когато тя излезе из стаичката си за нещо, зе ключа на черковната врата от поличката, дето обикновено го оставяше, па отиде, та отвори черквата. Защото той реши именно черквата да обере.
         Черквата беше тъмна. Само пред темплото мъждеяха две кандила - пред образа на Исуса Христа и на света Богородица. Вътре в олтаря, пред разпятието, друго кандилце блещукаше. Обикновено в тая бедна селска черква нощем не палеха кандила; само в събота срещу неделя, срещу литургия - ставаше изключение.
         Рангел притвори вратата, като тури ключа в пазвата си, свали шапка, прекръсти се и се отби при левия пангар, в който беше черковната каса: Рангел беше видял, че епитропът там пущаше из дупка парите, що падаха от продан на свещи и от дискоса.
         Да насили с ножа си чекмеджето, това дело за Рангела беше една играчка. Той бръкна в чекмеджето; дето задрънкаха разни монети, и насипа ги всичките в джоба си. Като ги побара с пръстите си, той позна, че са сè гологани, и сметна, че три или четире франка било сега всичкото черковно съкровище. Той се навъси за тая малка корист при такъв голям грях и за да ги уравновеси, отиде при иконата на свети Архангела, залепена на близкия стълп, за да откърти сребърния му венец.
         Иконата стоеше в тъмно и Рангел трябваше с ръка да попипа по нея, за да намери венеца. Венецът не се откопчаваше при всичките му усилия. Свети Архангел не даваше. Веднага Рангел с ужас се сети, че той обира своя светец! Тогава цалуна иконата, отстъпи и отиде смело при олтаря. Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга. Белобрадият светител беше поп Къневия светец - Рангел бе чул случайно, че попът си прави денят на свети Никола. (Захар Народът преди четири години още беше по учен начин изтълкувал на попа, че той носи името на тоя светец: Кън - Кону - Колю - Никола. Виж чародействата на филологията!) Това беше доста, за да изгуби свети Никола благоволението му; после, на харамията се стори, че светецът даже имаше прилика малко с попа в очите! Когато дръпна венеца и го откъртяше, старецът навъси челото си много и тъй строго изгледа Рангела с поп Къневите очи, щото му се стори, че оживя. Той плахо се дръпна и се огледа безпокойно. Внезапно ключалката на вратата иззвека остро в тишината, вратата подир това скръцна и се отвори и някой влезе.
         Рангел отбягна и се потули зад един трон в сянка. Помисли, че е изварден, и несъзнателно улови камата. Скоро видя, че двама души идеха насам и единият приказваше. Той чу гласът на поп Къна, който се гневеше на баба Йова, че забравила да заключи вратата. Поповия другар беше жена. Те наближиха към олтаря. При слабото осветление от двете кандила Рангел видя, че жената, която следеше попа, беше същата госпожа, що видя в гората.
         - Защо води тая жена тука? - помисли си разбойникът и веднага лоша мисъл му мина през ума, той неволно си спомни онова, което бе чул от покойния Митка. Поп "Чапкън!" - екнаха му в ушите пак думите които чу в тълпата от митинга. Той беше зрител на едно светотатство. Усещаше, че мравки лазят по кожата му. Той се вслуша в думите на попа:
         - Спокойни бъдете, госпожо, тука не се бойте.
         - Страх ме е!... - шушнеше Драга.
- Тука сте в безопасност - ободряваше я поп Кън, като я фана за ръката, - тука не може да ви търси той.
         "Мъжът й, отвел я е от мъжът!"... - помисли си Рангел.
         - Мене ми е драго, че мога да ви услужа - думаше й попът, като гълташе със сластолюбив поглед красивото уплашено лице на Драга. - Аз ви не осъждам и никой умен човек: любовта е дар божи, без любов се не живее... Питайте мене... Стъпайте опипом, да идем в олтаря - казваше й той, като я водеше по каменните стъпала.
         - Една жена в олтаря? Грях! - каза си Рангел поразен, но изстъплението му веднага дойде до върха си: попът въведе Драга право през царските врата, когато тя инстинктивно поиска да мине покрай темплото, за да влезе през бочната врата.
         Рангел настръхна. Затъпялото в тая груба душа чувство от християнско благочестие се пробуди с ненадейна сила. Обирачът на черквата се сепна и възмути против осквернителя на храма! Той стисна камата си, сви се като един тигър, който ще нападне жертвата си, и реши да се фърли въз попа в олтаря и да му забие желязото в гушата. За голямо свое щастие попът веднага излезе и тръгна към вратата, дето се изгуби в мрака. Скоро тя се отвори, хлопна и заключи. Рангел вече не мисли за венеца на свети Никола, стана му някак си чоголно да остава в тая черква с тая жена. Отключи портата и излезе и той подир две минути. Той се радваше, че избягна страшното изкушение да окървави черквата. Навън беше тъмно като рог.
         Скоро мина край общинската стая, която беше още осветена.
         - Да обадя ли? - попита се Рангел.
         "Да обадя!" - помисли си той и приближи до оваляните и мътни прозорци. Вътре се мяркаха разни лица, ходеха, махаха оживлено и смесеният им глъч се чуваше на улицата неразбрано, с изключение на звучното попово име. Рангел приближи до един селянин, който току излазяше, и му каза:
         - Хей, кажи на селяните, че поп Кън одеве влезе в черквата и скри тамка една млада жена. Търсете я навсякъде и в олтаря!
         - Кой си ти? - попита селянина в тъмнината.
         - Не ти трябва. Кажи на селяните, че има жена в олтаря!
         И Рангел бързо отмина и изчезна в тъмнината. Той излезе из село и се запъти през къра към колибата си, като забрави да заключи черковната врата. След половин час той стигна жилището си.
         В колибата вече силно хъркаха четворицата македонски харамии, пътници утре през Родопите.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]