Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

VIII. ОТТАТЪК КУЛАТА

 

 

           Додето ставаше това, Стремски и Цветанов, завили надясно, покрай шубраките, следваха разговора си.
         - Аз не мисля, че тая мода е прилична на другите - казваше Стремски. - Социалистическото течение у нашата младеж е мода, като сляпо, стадно подражание на чуждото, но то е явление по-сериозно, защото има корена си не в човешката суетност и пустота, а в една вътрешна потребност на младата душа, жедна за деятелност и стремления нови.
         - Какво по-широко поле за деятелност духовна от науката.
         - Вярно, но аз казах: и стремления нови. Даже повече: младите, горещите природи имат нужда от борба. Науката не може да ги удовлетвори. А новите веяния, създадени от позитивната философия, са много съблазнителни за една жедна за бунтуване и протест душа. На тези млади хора трябват идеали. Тяхното нещастие е само, че живеят в днешната епоха, когато тези идеали трябва да ги дирят не в душата си и не в нуждите на нашия живот, а в прочетените книги на чужди нам доктринери. Ний, тоест, нашето поколение, беше от тая страна, много по-щастливо: то имаше един ясен, светъл, определен идеал, от никого неоспорван и тлеющ в душите ни и сърцата ни от малки: идеалът за освобождението на България. Този благороден идеал беше си наш, роден, понятен, и в неговата животворяща атмосфера възпита се цяла България, наякна за борбата и нему дължи всичко онова хубаво, с което се гордее нашата нова история.
         - Ти ми обясняваш факта, причината на явлението - и много вярно; но аз поддържам, че това явление е уродливо, то е отрова за душите и умовете на нашата учаща се младеж - каза Цветанов. - И ако бъде повече трайно, отколкото една преходна мода - то ще бъде истинска беда.
         - Аз ти казах, че днешната младеж, стремящата се младеж, е нещастна, защото е оскудна от онова, което предишната имаше. Понеже животът не дава пища на нейните ратоборни ламтения, тя ги удовлетворява, както може и дето може. Един изжъднял ще пие и от мътната вода на локвата. Понеже няма вече турци, а трябва да се бунтуваме против нещо - бунтуваме се против учителите, против обществения строй, против бога, па ако щеш и против здравия смисъл... Главно е жаждата да се утоли. Тия младежи в турско време да бяха, може би щяха да ходят на бесилките... Ето коя мисъл ме прави, като ги осъждам за увлечението им, да не мога да ги презирам или мразя... Жаждата трябва да се утоли.
         - Мене ми се чини, че тая жажда се възбужда изкуствено, както е изкуствено и удовлетворението й - каза Цветанов, като климна на Бориса, който го поздрави отдалеч. - Доказателство на това е поразителния факт, че въобще начинателите на бунтове училищни и разпространителите на женевските социалистически издания са неспособните или ленивите ученици. Виж ваш Бориса: той не е неспособен, но е ленив към уроците си. Той ги намира много сухи и несмилаеми, което не му бърка да поглъща с жажда женевските книжки.
         И Цветанов произнесе тия думи високо, за да ги чуе Борис, който се зададе с дружината. После му подаде ухилено и ръката си.
         - Напразно, господин Цветанов, оборвате социализма - каза Борис, - той постоянно печели нови привърженици... Нà, одеве и дядо хаджи Евтим прегърна нашето учение и вика гръмогласно: Да живее социализмът! Не беше ли така?-обърна се гимназистът към още развълнувания старец.
         - Пòврага! - избъбра старецът сърдит.
         Борис фана за ръка другаря си, па се обърна към Цветанова.
         - Понеже мразите социалистите, вярвам да не сте против поетите и поезията, господин Цветанов.
         - Да, Борисе: и вас съветвам да бъдете малко поети: мечтайте, бълнувайте, това е сè по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще престанете да вярвате в човека и в живота, който вий ще гледате едностранчиво; ще ви застари отрано горчивия скептицизъм. Да, Борисе, по-добре бъдете поети: поетизирайте колко щете - вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите нищо - катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост, живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове - но бягайте от тая отрова - социализма.
         - Препоръчвам ви господин Чинчева: той е поет - каза Борис, като му посочи другаря си.
         - Как, вий пишете?...
         - Да... Лоши стихове - отговори заруменял Чинчев.
         Чинчев беше момък на Борисова пора и от неговия клас, с умислено лице и светлив поглед. Сърдечни и неразделни приятели, но по наклонности и увлечения се различаваха много. Чинчев се отвращаваше от Борисовата библиотека и социалистическо волномислие; мечтателен, мълчалив, той се предаваше на прочет руските поети главно: Некрасова и Надсона и на скришно писане стихове, поверявани само Борису, който безцеремонно се прозяваше при слушането им, задълбочен при мисълта за всемирното превращение и наближающето откриване гимназията...

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]