Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Трета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XVI. ПЪРВИЯТ ИЗБРАНИК

 

 

          На 17 априлий тая година, който беше рождения ден на Царя Освободителя, членовете на Великото народно събрание, свикано в Търново за избиране княз на освободена България, излязоха по десет часът сутринта из черквата "Св. Четирийсет мъченици", дето бе се отслужил тържествено в присъствието на княз Дондукова-Корсакова молебен за царя, и отидоха в Народното събрание.
          Конака, сборното място на народното представителство, беше обиколен от голяма навалица свят, любопитен да чуе кой ще бъде народния избраник и да поздрави с възторг радостното събитие.
          Ако да беше оставен този избор на сърдечното влечение на народа и на представителите му, то пръв български господар щеше да бъде княз Дондуков, в когото всички имаха пълно доверие, когото бяха видели на работа и комуто бяха признателни за всичко онова, което беше направил за отечеството. На настойчивите предлагания от депутатите да приеме българския трон, той отговори, че е съвсем невъзможно да бъде избран русин. Той обади, че царевото желание е щото избора им да падне на княз Александра Батенбергски.
          Желанието на царя беше заповед за българите...
          Княз Дондуков се качи на тронната трибуна и всред гробно мълчание предложи на Събранието да си избере княз съобразно предписанието на Берлинския договор. Подир това излезе, сподирен от всичката публика, и в залата останаха само представителите.
          Тогава митрополит Климент Браницкий стана и като призова божието благословение въз делото на Събранието, каза една дълга реч върху великото значение на днешния политически акт, който предстои да се извърши, изреди европейските принцове, които биха могли да бъдат кандидати за българския престол: княз Рейс, княз Олденбургски, княз Валдемар и княз Александър Батенбергский, царев внук, сестрин син на царицата. Той препоръча като най-сгоден да завземе българския престол последния.
         Възторжени възклицания, изскокнали едновременно из всички уста, приеха думите на митрополита и името на княз Александра, "първий български княз", пролетя навън из навалицата посред урагани от гръмотевични ура и топовните гърмежи.
         България имаше вече първия си княз.
         Великата историческа епопея, на която пролога беше царевата реч в белокаменната Москва се завършваше тоя ден в столицата на българските царе.
         От тоя миг захващаше се нова ера в българската история.
         Веднага една шесточленна депутация тръгна за Ливадия, дето гостуваше тогава у царя княз Александър, за да му съобщи народния избор, който той прие.
         Княз Александър от Ливадия тръгна да направи посещение на европейските дворове според задължителния в такива случаи обичай. Той беше приет любезно вред: в Лондон, Париж, Рим, Виена, Берлин, Цариград. В началото на юни той тури крак на българска земя във Варна, дето го пречака княз Дондуков, а на 7 юни тържествено влезе в Търново и се закле над Конституцията.
          От старата столица на България до новата й, София, шествието князово беше непрекъснат триумф. Народният ентусиазъм нямаше описване, ни изказване. Александър I беше не само княз на българския народ, а негов любимец и идол. Той беше конкретното олицетворение на неговия постигнат политически блян - свободна България, брънката, която скачваше и продължаваше скъсания преди пет века синджир на българските венценосци.
          При тия титли и при качеството му на близък сродник на царя съединяваше се още и физическата му хубост, за да уголеми обаянието му.
          В София князът пристъпи към съставянето министерство и подир несполучливия опит да го състави от водителите на двете партии: либерална и консервативна - успели да се образуват още в Търново при изработването Конституцията - той повери управлението на едно министерство от консерваторски вождове, додето бъдащите избори му посочат партията, която се радва на народното доверие. Военното министерство държеше руския генерал Паренцов. Скоро след подписването указа за изборите князът напусна София, която нямаше за него нищо привлекателно с тая си физиономия на още мръсна, вехта и отвратителна валийска столица, и тръгна с руския полковник Щепелева да обиколи народа си, жеден също да поздрави своя мил княз, внукът на Царя-Освободителя. Княз Александър имаше намерение да мине през Лом за Букурещ, та да посети румънский крал, а на връщане да обиколи дунавските наши градове.
          В тая му първа обиколка, която беше нов ред народни триумфи, Бреговец беше първия град, който се случваше на пътя му и който от месец насам вече се готвеше да направи славна среща на българския господар. Тоя честит ден за Бреговец беше 16 септемврий 1879 г.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]