Току-що шествието минуваше край новото областно събрание,
от улицата, която иде от Узун чаршия, беше се подал един файтон и спрял.
В него един господин и една госпожа гледаха прехласнати на това зрелище.
Те бяха Стремски и Невянка, които едвам сега пристигнаха
от Пазарджик с кола; те бяха закъснели досега, понеже се бавиха около една
неделя във Виена.
Още от Кършияка те бяха научили за извършения преврат,
а из улиците дотука по оживлението и радостта на лицата Найден разбра,
че революцията е приета с възторг от народа, макар и извършена от противната
партия.
- Най-доброто разрешение на въпроса е това - щом един
път е станало и сега трябва да се обезпечи и укрепи станалото - забележи
той на жена си. Той не можа обаче да победи едно свиване на сърцето, че
честта и отговорността за тая решителна стъпка падат на други. Но сега
за него оставаше само едно върховно чувство, което заповядваше на сърцето
му и ума му: длъжността към отечеството му в тоя критически час. И той
прегърна в душата си с ентусиазъм народното дело. Пътят за дома им беше
през Узун чаршия, но тя беше много запречкана, затова обиколиха през тая
улица и тъй случайно срещнаха шествието с унизявания главен управител.
Тая горчива среща го порази; но тя нито на миг разколеба неговата вяра
и неговата решителност. Едвам тълпата отмина, Борис се откъсна от нея и
се затече възхитен към тях, здрависа ги с „Добре дошли!“ и с „Честито Съединение!“,
цалува се с тях, лучезарен, светнал от младежки възторг, пленен от величието
на събитието, в което и той бе участвувал - той беше лепил прокламации
през нощта из улиците. - Това той успя да им обади в бурните си излияния.
Стремски беше покъртен, той усети, че сълзи му дохождат до гушата, и вече
не можа да стои в колата. Той се обърна към Бориса:
- Борисе, бъди добър, придружи кака си до дома... Невенке,
ще дойда веднага.
Невянка поиска да го задържи, защото се боеше от непредвидени
опасности, възможни в такова едно време.
- Разбери, че аз не мога в тая минута да стоя у дома си,
нито имам търпение да почивам.
- Бъди предпазлив, моля, Найдене.
Той я успокои и колата тръгнаха с нея и с Бориса.
Стремски се запъти към един куп хора, които стояха до
ъгъла на градината и в които позна Догански и други още видни членове от
революционната партия. Догански, зачервен и развълнуван, разправяше нещо
живо там. Той приближи до доктора, с когото отдавна не си беше продумал,
разделени от политическа ненавист, и каза:
- Господин докторе, Съединението на Южна България със
Северна се провъзгласи. Това славно събитие ни заповяда сега едно нещо:
да съединим и ние душите си и усилията си за увенчаване на делото... Давам
ти ръката си и моля да забравим миналото в задружна и братска работа за
бъдащето.
И той му простря ръката си.
- Дай, брате, дай! - извика докторът и се спусна, та го
прегърна и цалуна с внезапно насълзени очи. Обзети от същото патриотическо
умиление и другите се цалуваха с политическия си противник. Догански дойде
във възторг. Впечатлителен и горещ, той не знаеше как по-буйно да изкаже
радостта си, че спечелва приятеля си в този именно момент. Той подзе Найденовите
думи за съединението и говори с много разпаленост за великото събитие,
с което той се гордееше и в което бе участник. Равнодушен или враждебен
по-напред към движението на съединението, попаднал в потока му тая година
по партийна или лична сметка, той бе ангажиран цял сега в революцията и
както всички съчувственици свои искрено, разпалено и предано работеше за
увенчаването й с пълен успех. И прежнята им дружба, сърдечна и топла, в
една минута се поднови и ги свърза.
Съединението хвърляше в обятията им двама приятели; както
сливаше в едни братски прегръдки Северна и Южна България.
То не можа, за жалост, да помири двете партии, които издигаха
същото знаме - неговото.
Политическите омрази, раздразнения и сметки не можаха
да се погодят със светлото чувство на забравата и всеопрощението пред великия
позив на отечеството.
Сърцата бяха тесни - за тоя героизъм.
Догански, един от организаторите на държавния преврат,
имаше важни причини да ликува за успеха му. Той го освобождаваше и от една
голяма грижа, като щеше да заглуши чрез гръмотевичния си трясък и преломите,
които влачеше една история много опасна за честта и сигурността на доктора.
Лечевото престъпление, закрито с друго едно престъпление, фатално стечение
на обстоятелствата преди няколко месеца бяха го изново извлекли из забравата
и извадили пред догадките и съдът на обществото. Пожарът, който заедно
с документите унищожи и безпокойствата за Догански, бе имал свидетели при
извършването. То бяха двамата македонци: Мерджанът и Климе. Както знаем,
те обираха съседната стая, когато Цачо боравеше в Никифоровата, и го видяха
в минутата, когато той бързо излезе оттам, след като тури огъня в нея.
Обирниците не счетоха за кавалерство да издават на полицията един събрат
и си замълчаха. В колибата на Рангела те пак видяха Цача и за да имат от
него спомен, зеха му часовника. И той обаче ги не забрави и още заранта,
заяви на пловдивската полиция, която ги допипа заедно с Рангела - току-що
се готвеха да тръгнат след Черешовската случка. При изследването откриха
се и други престъпления на македонците и те бидоха осъдени на тригодишен
затвор, който излежаваха в тъмницата отвъд Марица. Рангел бе осъден на
шест години затвор като главен виновник в поп Къневото убийство. На шестия
месец обаче на Мерджана и Климе много домъчня против нескромността на Цача
и се решиха да обадят на властта какво са видели. Хванат ненадейно и турен
под изпит, докторовият бивши телохранител се забърка в отговорите си и
най-после призна се в престъплението си. Оттука до предположението, че
това престъпление е в свръзка с Лечевото, имаше една крачка, а до заключението,
че покровителят на Цача, Догански, беше заинтересован и в двете - защото
всеки сега си обясни неговата тясна близост с македончето и разполагане
с патриотически суми - имаше по-малко от една крачка. В затвора Цачо упорито
укриваше побужденията си, но доктор Догански от това не спеше по-спокойно.
Тревогата го гризеше, мълвата обикаляше, полицията душеше уловки и над
главата му висеше като бедоносен облак заканата на скандалът и съдът. Тогава
той видя мирът и спасението в намислювания вече политически преврат, който
щеше да обърне съвсем лицето на работите. И той се хвърли с преданост и
трескава горещина в патриотическото движение за прогласяване Съединението.
Революцията с грамадните й последствия не само отвяваше от него бедата
и потъпкваше историята, но го и окръжаваше с ореол като един от първите
работници за постигането
народния идеал. Докторът беше психолог в тоя случай
и събитията не го излъгаха.
В междуцарствието, което от тая заран захващаше, докторът
играеше влиятелна роля и първата му грижа беше да освободи Цача из затвора,
чиито врати послушно се отвориха на заповедта му.
Естествено, Найден, в странство от една година насам,
нищо не знаеше от тия слухове за доктора, а те биха значително охладили
относките му към него...