Положението се обръщаше в трагическо - по-скоро отколкото
си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предположенията
си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на
някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно
узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги
залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението
на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците
щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент.
Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да
се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването
си. За дълговете - имаше лек - той сам би станал поръчител, додето Рачко
ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление.
- Не вярвам такова нещо - каза Шопов - освен лъжливата
графска титла... Но той се е представил не френски, а иностранен граф.
Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че
българите студенти се радват на добро име досега... Във всеки случай Брадлов
ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по
опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца.
Стигнаха в участъка.
Комисарят ги въведе най-напред при полицейский следовател
и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника.
- Ще имате, господа, очна ставка - каза следователят след
получаването показанията им, па заповеда` на един стражар да доведат Брадлова.
Подир две минути вкараха арестувания.
Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени.
- Панаретов! - извика Шопов.
- Шведецът! - извика Стремски.
Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият
познайник Панаретов, същият, който във вагона се прекара за шведец.
Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за
глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение
полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че
си прикачил титлата „конт“.
- Негова милост е Панаретов, българин, и той ми беше другар
в железницата - каза Стремски.
И Шопов удостовери личността Панаретова.
Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата
на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който
бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия
протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно
произшествие с него и ги отпусна.
А то беше произлязло по следующия начин: тая заран отиде
Брадлов в хотел „Данемарк“ и завари там Панаретова, принуден да отложи
тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се
отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището
на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски
агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди
жилецът в № 28, че полицията желае да го види.
- Господин Панаретова ли желаете?
- Господин Брадлова, госпожо.
Произлезе недоразумение.
Брадлов разбра веднага, че е бил съгледан от някой свой
измамен кредитор, като е влазял в хотела „Данемарк“, който помислил, че
е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите
и госпожа Рашел спокойно:
- Напразно се препирате, господа: Панаретов и Брадлов
- е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко.
И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана
от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната
стълба.
Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов
бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението
на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова -
макар и мургав - и самото му име, което за френското ухо, кой знае как,
имаше голямо съзвучие с „Брадлов“.
При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син,
Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал.
Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.
Когато се върнаха в хотела „Trois Princes“ намериха Невянка,
че приготвила всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя.
- Но защо ни той мистифицираше във вагона - това не мога
да разбера - казваше Стремски.
- Не сещате ли се? - каза Шопов. - Именно, се е срамял
от циганията си, като се е тъпкал в третий клас при такива големи командировачни
пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил
се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!...
Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска Българѝя!
И Шопов се кискаше неудържимо...
След малко и троицата потеглиха за гарата.