Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Трета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XXV. СЕЛСКИ ДАСКАЛ

 

 

           - Господин Благодумов, позволявате ли ми да ви възразя нещо - обърна се Стремски към кандидата.
           При тия думи Благодумов изгледа любопитно Найдена. Селяните го изгледаха също любопитно. Никой от тях го не познаваше.
           Стремски подзе с развълнуван глас:
           - Съжалявам, че чух от вашите уста странни и невероятни работи. Вие претендирате да станете депутат, вие желаете да управяте и уреждате България, а проповядвате анархия... Да, именно анархия, извинете за моята откровеност...
           Благодумов побледня от смелостта на това учителче, за което знаеше, че е привързано на либералната партия... Той се възмути, но не щя да го прекъсне, а му каза с ненавист:
           - Говори, говори!
           - Да, ще говоря, защото уважавам тия почтени българи, с доверието на които вие се подигравате... Как не вие мило, господин Благодумов, за тоя народ? Вие хвърляте страшно семе, вие посявате разврат в умовете, вие правите престъпление пред отечеството, само да повредите на това нещастно правителство и да грабнете гласовете на избирателите в неделя...
           - Да, господине: не обичате ли вас да изберат? - каза нервно Благодумов, твърде много зачуден от интелигентността и стила у това скромно даскалче.
           - Защо съветвате неща, господин Благодумов, които знаете, че са лоши и нелепи? Защо давате обещания, които са неизпълними и не мислите да изпълните? Вие лъжете народа, за да земете властта.
            Селяните зяпнаха. Иванчо гледаше ту Найдена, ту Благодумова и фана да му се струва сега, че това, дето говори госта му, беше тъй. Но той се намуси, защото разбра, че Найден вредеше с тоя език.
            - Какъв тлъст кокал ти обеща правителството, даскале? - попита Благодумов презрително.
            Стремски възнегодува.
            - Аз не съм нито даскал, нито привърженик правителствен, нито консерватор. Аз съм либерал! Но не като вас. Вие позорите либерализмът! Той няма нужда от подобни низки средства, за да възтържествува със своите начала в нашия демократически народ... Вашите средства за борба ще хвърлят сянка върху самото знаме. Вие обезверявате народа в доброто, вие фърляте отровата на съмнението в сърцето му. Утре той няма да вярва ни вожд, ни знаме, ни принципи, защото всичките са го излъгали! "Опустошавайте горите! Презирайте законите! Отказвайте данъците!" Това не е либералство, това е политическо разтление, нравствено убийство, извършено въз най-добрите инстинкти на един младенчески народ. Вие посягате върху бъдащето, защото създавате развалено поколение. Такава политика е по-убийствена от самото робство... Вие сеете лъжа, вие сеете омраза, вие сеете заблуждения, господин Благодумов, само и само да сполучите вашите честолюбиви цели... Бъдете уверени, че не рози и не лаври ще се пожънат от подобни семена, а трусове и нещастия за страната... Аз виждам в очите на присъствующите, че те ми дават право... Сбогом, господа! - и той стана, поклони се и тръгна към вратата.
           - Аз тебе ще те обеся! - извика Благодумов.
           - Кой ти дава право? Ти си кандидат? Вън! - изкряска попът позеленял и скокна подир Стремски.
           Иванчо викна:
           - Мирувай, попе! Г-н Стремски е мой приятел и си пътува за Автономията.
           Благодумов опули очи.
           - Кой е негова милост? Не е ли даскала ваш? - попита той слисан.
           Иванчо му обясни кой беше Стремски и по какъв случай беше тука. - Имаше и прави думи, дето ги каза, но ги каза остричко, непарталементално... Той нека си казва своето, пък ние си знаем нашето - завърши Иван, за да умири Благодумова, който също стана и заходи бързо из стаята, като повтаряше още със зъбите си глухо: "Аз ще те обеся!"
            Благодумов, изразителят на тия диви теории, беше човек образован и един от депутатите, които зеха най-деятелно участие в пренията по конституцията. Преден член, важен стълб на либералната партия, с характер кротък в ежедневния живот - тоя човек беше неузнаваем сега. Той искаше да стане министър! И за да стигне до това високо стъпало на държавната лествица, тоя смел честолюбец, без строга нравствена подплата, остървенял за власт, намираше за превъзходни всичките средства; всичките престъпни галения низките нагони и охоти на тълпата, всичките унизителни преструвки и подмилквания и лъжи - привични приеми на една несъвестна демагогия - бяха му отръки, за да замами доверието... Той знаеше, че сее гибелни семена и трови народа още в първите дни на новия му свободен живот, но нямаше сила да въздействува над свирепата си жажда за власт, нито благородство - за да пробира средствата. Той трябваше да стане министър! И затова по всеки начин трябваше да оздрави победата на партията си.
          Стремски влезе в стаята, дето Стайка бе постлала нему и на Догански. Той беше твърде разстроен, едно - от раздражението против Благодумовата политическа безнравственост, а друго - от това, че причини неприятност на домакина. Догански спеше дълбоко. Легна и той. Подир половина час Боримечката, изпратил гостите, поотвори вратата и го завари още буден. Иванчо беше вътрешно възхитен, че един "тракиец" направи бъзе и коприва всичките там - и още по-силно убеден, че трябва да се бутне това правителство, защото Благодумов му внуши, че съдебното преследване, подигнато срещу него за бучинската работа, ще бъде веднага прекратено от новото приятелско правителство. Той идеше да прикотка Стремски. Стремски му се извини.
           - Пала те палила! - каза Иван. - Ти си помисли, че си пак на върха на Балкана, и пускаше куршуми на башибозуците! Тракийска вяра, майка му стара!...
           - Да, бай Иване, и тоя Благодумов е един разбойник, който убива вашите честни души...
           - Знам, знам... Ти се не грижи, знаем си ние... - отговори дипломатски Боримечката.
           След малко той пожела лека нощ и си излезе.
………………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………………
           Сутринта, още преди изгрев слънце, Стремски и доктора пътуваха пеши през ливадите за към Бучино, изпратени много сърдечно до извън село от любезните домакини: Ивана и Стайка, от Гурка и Скобелева.


- - - край на част трета  - - -

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]