Стремски и Невянка останаха сами. Те гледаха тълпата
пред себе си, заградила една улична певица.
- Ах, забравих да ти кажа - рече живо Стремски на жена
си и бръкна в пазвата си: - днес получих картичка от Енчева: сгодили се
с рускинчето!
И той подаде на Невянка печатано годежно известие на френски.
- Прекрасна двойка - каза Невянка. - Ето една чужденка,
каквито бих желала да спечели много България. Да се поздравят.
- Действително мили хора, ние имаме най-приятни впечатления
от тях... Ето този Енчев: радикална противоположност с Шопова по възрението
въз науките. Той гледа на нея от идеална точка и не крия, че ми е по-симпатичен
от нашия любезен, но крайно практичен Шопов... - каза Стремски.
- Ние и тука вече имаме изредни познайници - от Швейцария.
- Да, мадмуазел Дебройе и майка й.
- Ще ги посетим ли?
- Ще ли имаме време? Париж и уличния му живот тъй са интересни
и ни поглъщат всичкото време, щото надали ще намерим случай да подирим
тия любезни парижанки.
- После, и неудобно е да си натрапваме познанството на
този руски граф. А quel titre? Ако да беше да видим един
българин - да.
- А тия мили френкини, които още не могат да налучат отечеството
на Брадлова и смешат България с Русия и Русия с България!... Ох, те бяха
божествени на парахода.
- По невежество в географията французите нямат равни.
После от всичките европейски народи те най-малко пътуват по чужди страни...
- Например оня, шведецът... - каза Невянка - беднякът видя ли го днес в каква кръчма проста обядваше на Монмартър?
- Да, той ще е някой сиромах турист, скитник... А аз най-напред
го зех във вагона за висок чиновник от София. Още тогава си рекох: как
е възможно такъв шикозен господин, който ходи с цилиндър там, да се гуши
в третия клас, в тая теснотия, задуха, неудобства... и то още при невероятно
намалените цени.
- Да, аз не мигнах цяла нощ от теснотия. Само заранта,
като минахме във втория клас, аз видях малко слободица.
Заръчаха си още пиво. Невянка преглеждаше една илюстрация,
когато Шопов дойде.
- Видях се с Панаретова - каза той. - Пристигнал е преди
една неделя от София.
- Кой е този Панаретов?
Шопов обясни, че е началник на отделение в едно министерство
и че е дошъл с командировка тука, по която след една неделя ще тръгне за
Лондон, дето ще се бави петнайсет дена.
- Практичен брат този Панаретов - добави Шопов ухилено;
- той е вечно в благоволение: той е с оная партия, която е на власт. До
пладне е Илия, от пладне - Алия. А командировки - постоянно. От сегашната
ще удари три-четири хиляди лева... Знай Аврам де зимуват раките... Той
ми каза, че сега си гради къща и тъкмо му трябваха пари... Практична България...
Мене ми се струва - но това entre nous, - че той е измислил и тая командировка
нарочно да си спомогне за къщата... Надул е министърът си. Защото командировката
е за такава дребна и банална работа, щото се зачудих, когато ми каза. Ловкий
человек, късо!
Шопов продължаваше да гълчи с буйни махания по двайсет
още други теми, когато отиваха към хотела „Trois Princes“. При вратата
му той се прости с другарите си и се изгуби из блясъка и шума на Avenue
de L’Opera.