Рангел се измъкна из кръчмата
скришом, защото нямаше пари да плати. Той
си остави пушката в залог. Утре щеше да иде
у Стремски, за когото се научи, че си бил
дошъл, да го поздрави и да получи парична
помощ, каквато Стремски щедро му бе давал
винаги, в нуждата му. Рангел пък обичаше
Стремски повече от брат и от баща. Той
пазеше към него чувство на сляпа
привязаност, готов на най-големи жертви и
подвиги, ако Стремски му ги поискаше. Той
го беше очаровал с добрината си. И сега
Рангел нямаше другиго в Пловдив, у когото
да намери топло участие и съвет, и помощ.
Когато идеше у Стремски - лани, преди
затварянето си, той се чувствуваше като в
свое семейство. Само там убиецът и
скитникът, гонен от законите, изключен от
обществото, прокуден завинаги от родното
си място, срещаше кротки и човешки
отношения, съчувствие и почти уважение.
Той мислеше това нещо, когато
минуваше край градската градина, за да се
изкачи по тясната улица към Сахат тепе,
дето щеше да нощува в един бедняшки хан.
Градския дом беше цял осветлен още,
бидейки сборното място на политическите
главатари, които разискваха и взимаха
решения, диктувани от положението.
Файтоните сновяха непрестанно.
Нощта беше тиха и звездна.
Акациите в градината се тъмнееха и
покриваха с гъст мрак тесните алеи,
зашумели от върволяк. Пред входа й фенера,
прикован на черницата, хвърляше бледа
светлина въз тротоара и улицата. Подадоха
се там един стар господин и една госпожа
млада, те зовяха един файтон, който
отминуваше, без да бъдат чути от возача.
Рангел се повърна, затече се по него и го
извика. Файтонът дойде насам, Рангел си
продължи пътя и се срещна с двамината
тъкмо когато щяха да се качат. Господинът
поблагодари услужливия селянин, но
веднага се вторачи в него, па му каза:
- А бе ти ли си, Рангеле?
- Бай хаджи Евтиме, аз съм! - извика
радостно Рангел, като позна и той на фенеря
стареца и госпожа Стремска. Па свали шапка
и цалувà ръка на Невянка.
- Добре дошли, госпожо! Какво
правите? Здрав ли е господин Стремски? -
питаше Рангел, светнал от щастие, че вижда
любимите хора, но веднага забележи, че
госпожа Стремска плачеше: сълзите на очите
й блещяха, като ги огряваше фенеревия
светлик.
- Ох, Рангеле! - изпъшка Невянка,
като си забриса очите.
- Не го знайм, чичовата, къде е
сега. За него сме тръгнали като луди -
отговори хаджи Евтим.
Рангел слушаше втрещен.
- Ами къде е господарят?
- Грабна го полицията тая вечер из
къщи... Търсихме го цял час... Едвам сега
научихме на трети участък, че го покарали с
талига навън, не знаем накъде... Да бързаме,
Невенке!
Изведнъж Рангел извика такова
едно страшно „ах!“ щото екна улицата,
па хукна като светкавица назад и се изгуби
в тъмнината.
Хаджията и Невянка останаха
поразени. Те се погледаха в недоумение. Па
се качиха на колата. В тоя миг един
офицерин на кон, последван от няколко
кавалеристи, изтупуркаха отсреща, идейки
насам. Невянка позна поручика Канелова. У
нея блесна искра от надежда. Тя извика:
- Господин Канелов! Господин
Канелов!
И старецът завика. Но гласовете
им се заглушиха от туптенето на конете и
поручикът не се обърна. Конницата на
препусканица изчезна нататък. Да я стигат
с файтона беше немислимо. Невянка си
кълчеше ръцете отчаяна.
- Канелов със своите кавалеристи
би можал да помогне и да върне талигата.
Изпуснахме го - каза обезкуражен старецът.
- Боже! Боже! - вайкаше се Невянка,
като дигна умолително ръце към небето.
Действително, преди един час
двама стражари бяха извикали и отвели в
участъка Стремски. Чича му и жена му,
уплашени и в голямо безпокойство за него,
се спуснаха да го дирят с кола. Борис, който
би могъл да послужи, беше тръгнал вечерта с
железницата към Харманли. Най-напред
изгубиха много време, доде налучат
участъка, в който го бяха закарали, без да
му бъде обадена вината. После бяха се
спуснали да дирят доктора Догански, който
би помогнал с влиянието си - най-напред у
дома му, после на конака, после на Градския
дом - дето привременното правителство
правеше събранията си, но го не найдоха.
Обърнаха се към други влиятелни лица да
протестуват против това насилие и да им
искат съдействие и помощ, но едни не знаяха
съвсем кой е дал такова разпореждане, а
други безучастно дигнаха рамене. Един им
даже каза сурово:
- Ако е отстранен от Пловдив,
трябва да е имало защо. Сега сме в
критически момент и защитата на
отечеството заповядва силни мерки...
Нямаше помощ. Мъките на любящото
Невенкино сърце нямаха граници. Облякла се
набързо и небрежно, въз главата просто
метнала шал, тя беше прибледняла и нейните
бузи облени от сълзи. Старецът я
ободряваше, но и той вътрешно силно се
мъчеше. Това нощно грабване и отвличане в
разгара на една революция беше сериозно
нещо и над Стремскевата глава висеше
неизвестна беда. Те знаеха, че Найден е
жертва на клевета или интрига на душмани,
които се ползуваха от размирното време да
му направят зло, може би и да го унищожат.
Утре, с помощта на Догански и Канелова,
щеше да се оправи работата, но дотогава
какво щеше да се случи по кърищата с
Найдена в тая тъмна нощ, при това
изстъпление на духовете? В революция
всичко е възможно да стане и като стане
веднаж - това за това.
И колата трещяха из улиците,
носейки двамата души, с дълбоката скръб в
сърцата им, страхове, негодуване и горко
чувство на пълно безсилие.