Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Пета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XXX. УРАГАН

 

 

           Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно на позорно бягство. Прибледнял, с разтреперана рижда брада, с една ръка на револвера, той бутна коня и удари надясно на мегданя, покрай плетищата, и влезе в двора на околийското управление - началникът беше негов приятел. Тълпата го остави да мине свободно, само мърмореше и стана по-безпокойна.
         Бедният поп не подозираше нито наполовина положението на работите, та тъй демонстративно мина пред множеството. Снощният селски съвет, събран в общината после поп Къновите буйства и закани в кръчмата, беше зел важни мерки, за да се попречи на саръкьойския натиск. Десетина души конници бяха тръгнали веднага по всички околни села, да разправят грозотиите, думани и вършени от попа, и да призоват избирателите да се намерят всички тоя път в Черешовица. Току-що излязоха скороходците, събранието узна за Драгиното вкарване в черквата. То отиде вкупом там и загащи в олтаря уплашената до смърт Драга. Попитана, тя изповяда, че поп Кън я турил тука; но нейните уверения, че не е имало зла мисъл, никой не повярва. А тя се срамуваше да разкаже вследствие на каква драма бе поискала прибежище от поп Къна. Селяните дойдоха в ужас пред това ново светотатство на попа, който снощи бе псувал господа. Всичко това, притурено към омразата, която вече внушаваше със своята борба против народното желание: съединението и псувните против Русия, събра ужасна буря над главата на попа.
         Драга (която мъжът й не дойде да дири) заведоха да нощува у кметови, отдето след малко дойде и я зе Армодиадис с купето.
         Сутринта цялата околия рукна към Черешовица. Пратениците бяха извършили хубаво посланието си. Из многохилядната тълпа се разнасяше от ръце на ръце раздрания образ на царя и се предаваха ругателствата поп Кънови. Но негодуванието нямаше граница, когато узнаваха за осквернението на черковата. Тази случка, преувеличавана до чудовищни размери, обикаляше из навалицата глухо и я разсвирепяваше. Очите светеха от ярост. Всички чакаха поп Къна да се яви, като смътно предчувствуваха, че има нещо да стане...
         Сам той нищо не знаеше, занят цяла нощ с изборната агитация, и никой не дошел в Саръкьой да обади каква буря се виеше над главата му. Когато околийския началник му обади всичко, той побледня. Между това сганта се преместяше насам и се валеше пред началниковата къща. Чуваше се зловещ шум, какъвто предхожда бурята. Някой, закачил го на прът, дигаше високо разкъсания образ на императора. В предните редове на тълпата беше Рангел с македонците, отложили тръгването си, увлечени от общото вълнение. Те хвърляха дяви погледи в прозорците и търсеха попа, който се не показваше. Множеството растеше и се притискаше. Селяните извикаха на началника да отпусне попа да отговаря на народа или ще ги запалят. Бидоха донесени тенекии, пълни с газ!
         Началникът, уплашен и безсилен с неколцината си стражари да отблъсне тоя раздразнен народ, помоли попа да излезе. На попа се бяха схванали челюстите от страх. Той не щеше. Той поглеждаше навън плахо тълпата, която се люшкаше като едно море. Виковете идеха по-гневни. Началникът молеше попа да излезе да се оправи, да прикроти народа... "Чуй, и двама ни ще изгорят живи!..." - казваше той бледен. Две струи студен пот течаха зад ушите на попа. Той пак погледна. В тоя миг всичката тая сган, изгубила разсъдък и самообладание, упита от едно чувство, движима от една пружина, прихваната цяла от същата полуда, приковаваше очите си в прозорците. Никой не знаеше какво искат да правят с попа, но у всички се явяваше някаква непонятна жажда за мъст, за изтребление... Зверското стадно чувство сливаше в едно тяло, разтресваше от една спазма тая многохилядна сган. Най-после той видя, че няма друго спасение, и реши се да излезе. Началникът поддържаше храбростта му с ободрителни думи, като полека го буташе към портата. Тя веднага се хлопна и заключи зад него. Като го видя извън на коридорчето, народът грухна като едно разсърдено стадо свини и се потисна насам. Цял лес тояги замахаха над главите. Попът, побелял като стена, изправи се горе на стълбите и искаше да говори, но шумното грухтене на навалицата изпълни въздуха и преднята тълпа се качи по стълбите и се спусна въз него, за да го хвана. Попът измъкна револвера и го насочи. При тоя смел акт на самозащита тълпата се спря. Насоченото оръжие хвърли известна нерешителност в редовете й. Но това трая само една минута. Свирепи гласозе изхвръкнаха из тълпата:
         - Дайте го сам! Дайте го сам!
         - Той псува Русия!
         - Дръжте го! Пребийте го!
         Една вълна от хора, тласната от задния напор, се хвърли с гороломна сила въз свещеника. Веднага той се изгуби. Задигаха се, засваляха се тояги сè на едно място. Навалицата зашумя ужасно и се натисна с дигнати сопи да приближи до ония, които работеха. По тоя начин напора изтикваше тълпата при стълбата, за да я замени с нова тълпа, която правеше като прежнята, додето и нея изхвърляше друг талаз от освирепели селяни. Стадното остървение ги подлуди... Те се наваляха, тъпчеха се един други, душеха се, за да стигнат по-рано до жертвата. Една хала от зверски бяс смиташе всичкия тоя хиляден народ в подножието на стълбата.
         Подир половина час Черешовица опустя.
         Кратковременният ураган се пръсна, като остави едничко свидетелство за своя опустошителен избух тука - едно безименно, сплескано и лепкаво нещо, състояще от смазани меса, строшени кокали, стъпкани членове, в парцали, окървавени дрехи и косми - отвратително купище, през което бяха минали сопите и краката на подивялата сган!


- - - край на част пета  - - -

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]