Хаджи Евтим не можа да срещне Найдена на улицата и се завърна пак у дома, за да го чака там. Той нетърпеливо поглеждаше към портата, като разменяше къси фрази с Марковица, седнала на одърчето с чорап в ръка.
         Когато Найден се завърна, той му каза:
         - Найдене, слушай. От одеве една мисъл ни е налегнала... Едно важно нещо...
         Найденовата устна нервно се дръпна.
         - Аз не желая, чичо, сега да ми предлагате женитба - каза той, като помисли по тържествений вид на чича си и майка си, че по тоя въпрос ще му говорят пак.
         - Слушай, Найдене, за друг въпрос ще ти кажа: стани депутат оттука.
         Найден го погледна спокойно.
         - Аз реших това вече - отвеща той.
         - Как! - извика зачуден старецът.
         - Да, и идех да ти говоря за това.
         - Браво! На един ум сме били... Мене ме подсети Гинка! Пала я палила из хитра жена!
         - Чичо, аз се нуждая от всичкото твое влияние!
         - Цял ме имай на разположение, Найдене! - извика старецът умилен.
         Още същата вечер чичото и внукът се туриха на работа. Твърде обичани в градеца - а хаджи Евтим успял и силно влияние да спечели, - те намериха съчувствие у по-предните хора и у младите, които им обещаха съдействието си. Силна агитация развиваха и хаджи Смион чрез многобройните си сродства, и Анастас Хамамджиолу - чрез убедителната си реч. Целий градец беше възхитен от мисълта да има в Областното събрание един свой съгражданин депутат и застъпник. От друга страна - и чувството на местната гордост играеше важна роля. Между двата съседни града съществуваше старо съперничество, както разбрахме и от подбивите на устатата кака Гинка въз карловци. Това неприязнено чувство беше минало и у децата и отговаряше на техните ратни наклонности. Всяка неделя големи тълпи от двата града, съставени от дечурлига и ученици, срещаха се на полето и правеха битки с прашки, с камъни, даже с револвери... А кака Гинка беше огън. Езикът й не патасваше да хвали и дига до облаците Стремски. Тя намери сега случай да му се отплати за услугата навръх Балкана... Не забравяше кака Гинка доброто!
          Неколцина белочерковчани заобиколиха и селата и донесоха добри известия. За синът на чорбаджи Марка всеки беше готов да гласува: карловеца кандидат не познаваха. На четвъртият ден увереността за сполуката беше още по-голяма: Несторов имаше за себе си Карлово и три села; Стремски имаше сигурно цяла Бяла черкова и десетина села около нея, сиреч грамадната част от избирателите на Карловската колегия, която имаше два избирателни пункта: Карлово и Бяла черкова. В тия първи избори, явление съвсем ново в страната, и нямаше други охотници-кандидати. Те само двамата деляха мегдана и се бореха за гласовете на избирателите. И победата на Стремски беше несъмнена. Хаджи Евтим, запознат вече с избирателните агитации и борби през живеенето си в Молдавия, с опитността на един генерал ръководеше великото дело. Един   С т р е м с к и   депутат! Каква гордост за него! А какините Гинкини уста заменяха всичките печатни възвания и реклами.

съдържание | съдържание | следваща глава