Описаните горе сцени ставаха в началото на августа 1885 година.
         Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомврия миналата година и оттогава досега оставаха в странство. Тежки и съкрушителни домашни беди бяха налегнали честитото дотогава семейство... Скоро подир Черешовския избор, още под шемета на потресването от зверското умъртвяване поп Къново, Стремски с Невянка имаха скръбта да изгубят внезапно Александърча, отнесен от дифтерита вътре в три дена. Това ново потресение и злощастие се отзова лошо на Невенкиното добиване. То излезе нещастно и последвано от тежки боледувания, изострени още от нравствената убитост и нервно разстройство на родилката. Благодарение обаче на своя здрав организъм и на грижите на доктора Дъбинова Невянка подир три недели се съвзе и остави леглото; през всичкото това време Найден, потопен в скръб и грижи, не остави ни минута страдающата, забрави всичко друго, петимен само да спаси здравето Невенкино. Естествено, изборът в Черешовица не стана (всички други обаче станаха мирно в полза на партията му) и Стремски не можеше тая година да влезе в Областното събрание като представител. Та той и да можеше, не би влязъл: интересът на Невенкиното здраве го повика другаде. Настъпваха есенните дъждове и мокроти, след които идеха зимните студени мъгли и мразове. Докторът настойчиво посъветва на Невянка по-хубав климат, за да се избягнат опасностите от лошото време за нейния още чувствителен и обезсилен от кризата организъм. Реши се презимуване в Северна Италия. По тоя начин Найден и Невянка още по Димитровден се намериха близо до Сан Ремо, в едно селце до Средиземно море и заслонено от приморските Алпи. В тоя топъл, огряван от слънцето кът, престояха до средата на марта. Невенкиното здраве наякна и лицето й се разцъфтя от животворния дъх на морето. Скръбта на Александърча изгуби в душата й прежната острина; но при първото наканване да се върнат в Пловдив, дето щяха да видят гробчето на детето, сълзи бликнаха в очите на Невянка, нахлуха пак печалните възпоминания, които трябваше да стават по-мъчителни с наближаването България. Найден реши, че Невянка не е още доволно силна, за да пренесе безбедно нови вълнения, той намисли да прекарат пролетта в Северна Италия, а в хладните планински долини на Швейцария - да прекарат горещите месеци. След като обиходиха цяла Северна Италия, от Турино до Венеция, и алпийските й езера, те минаха през Сенготарския проход в Швейцария в началото на юлия 1885 година. Живяха в засмения Люцерн и прохладния Интерлакен, отдето правеха разходки по върховете, престояха в приоблачния Мюрен, на хълбока на Юнгфрау, малко време - и в Берн, градът на аркадите и мечките. От неделя насам бяха в Женева и днес направиха традиционната обиколка на чудномодрото й и омайно хубаво езеро.
         През това дълго отсъствие от Пловдив и постоянно скитничество Стремски доста рядко добиваше известия за тамошните работи било от вестниците европейски, било от редки писма. От едно подобно той научи, че при допълнителния избор в Черешовската колегия, станал през май, той бил изново избран с грамадно болшинство. От друго писмо - Цветаново - той разбра колко е мъчно положението на партията му, дошла на властта подир бляскавата победа в ланските избори. Подигнатия въпрос за съединението оставаше висящ. Обиколката лани по европейските дворове на една депутация да изяви желанието на областта остана ялова. Никоя велика сила, разбира се, не можеше нито да съветва, нито да спомогне нарушението на Берлинския договор, който беше потвърдила с подписа си, и да отвори вратата на нови политически трусове и катаклизми в Европа. Опозицията яростно нападнала „съединистите“, безсилни да изменят положението и ограничили се във вътрешното устрояване на Източна Румелия, вместо да я унищожат. Истина, те не бяха обещавали да „направят“ съединението, а само бяха протестували против Източна Румелия: а сега я търпяха! Прочее, опозицията имаше благодарна почва за борба и управляющата партия се чувствуваше във фалшиво и трудно положение, турена пред две алтернативи: или да хвърли областта в неизвестностите на една революция, или да изневери на знамето си! Отговорностите и за двете бяха ужасни... Честната душа на Стремски се мъчеше често от тия размишления. Черешовския избор го викаше изново на деятелен политически живот. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи, въпрос, който тревожеше и приятелите му. Той казваше на Невянка меланхолически:
         - Никога една силна политическа партия не е се намирала в по-глупаво положение... Тя е длъжна или себе да самоубие, като се откаже от знамето си, което носи един народен идеал, или Южна България да хвърли в пропаст и земе отговорността за това - за да остане последователна.
         И Стремски продължаваше да мисли напрегнато и да се върти сè из същия омагьосан кръг пред неразрешима дилема.
         Неразрешима дилема за Стремскевия ум. Такава няма за историята. Тя разсича със сабята на своята безпощадна логика всичките гордиеви възели, без да се спъва в съображенията на лица, партии, съвести и интереси - всичките неизмеримо ситни пред нейното велико призвание: тласъкът на обществата към прогрес.

съдържание | съдържание | следваща глава