Иван Вазов

„Нова земя“, Роман, Седма част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

 

VII. ЗА ГРАНИЦАТА

 

 

          Доктор Догански се раздели с Найдена, като каза, че подир половина час ще дойде да поздрави жена му и да й поднесе почитанията си. У тях си Найден намери чича си и Бориса, и доктора Дъбинова. Старецът, който го очакваше с нетърпение, го прегърна и цалуна просълзен. Той беше и към Бориса твърде нежен сега: Борис беше решил да тръгне доброволец в чета още днес за границата. „Да, това е по-благородно, вместо да дрънка врели-некипели глупости против бога, учителите си и богаташите!“ И старецът казваше, че по-скоро трябва да се спрат турците и да се телеграфираше на руския цар... Борис стана да излезе, нетърпелив да види какво става навън и да се срещне с другарите си. Той се ядосваше на „доктор“ Брадлова (Брадлов с тая титла си беше дошел от Париж), че се отказал да се присъедини към тях, под предлог, че неговите познания по̀ ще послужат на отечеството, отколкото физическите му сили. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Найден узна от Бориса, че Брадлов бил пристигнал преди десетина дена в Пловдив, и за неговата жива агитация по съединението бил подирен от полицията преди три дена, за което се скрил и едвам тая нощ излезнал и участвувал в революцията. Но Дъбинов каза, че Брадлов е излъгал и че не за политическа причина е бил търсен от властта, а по искането на френския консул, получил някакво съобщение от парижката полиция относително него. Брадлов сега беше разпален революционер и патриот. Политическия преврат го освободи от страха да бъде съден за мошеничество.
         Стремски запитваше Бориса де се записват доброволците.
         - Че какво ти трябва? - попита старецът.
         - Ще направя като Бориса.
         Хаджият го изгледа втрещен.
         - Лудост! - каза той.
         - Най-просто и най-естествено нещо, чичо - каза Стремски: - не съм ли българин?
         Но хаджи Евтим не искаше да повярва, че Найден говори сериозно да иде доброволец. Той се въсеше.
         - Не разбирам защо това решение те стряска, чичо, когато ти го одобряваш у Бориса! Защо тая привилегия за него?
         - Да видим жена ти какво ще каже. Ето Невянка! Убеждавай нея - каза старецът, намръщен още повече.
         Невянка влезна, променила пътнишкото си облекло и освежена.
         Старецът зина да й каже, но в тоя миг дойде Догански. Невянка прие сърдечно доктора, твърде възрадвана за помирението на двамата приятели. Догански я обсипа с комплименти и се запозна с хаджи Евтима, който му зина в устата. Догански беше неизчерпаемо приказлив върху темата на извършеното събитие, но той се прекъсна ненадейно и стана да си върви. Каза, че отива в руското консулство, дето се събират на тоя час мнозина от дейците по революцията. Той силно настоя да дойде и Найден, който най-после прие да го придружи дотам.

 

 

 

 

 

съдържание | съдържание | следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]