Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска класика | страницата на автора

 

***

 

 

Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.

 

И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше - бях радостен,
когато ти тъгуваше - аз страдах.

 

Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.

 

Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]