Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб - 20 години! | българска класика | страницата на автора

 

ПРОЛЕТ

 

 

Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!

 

Весел блясък цъфти във очите ми.
- Всеки храст, всяка клонка трепти.
Нашироко звънят равнините
и дълбоко в земята тупти

 

едно бодро, огромно сърце.
Звънко слънце, нахлуй във колибите!
От просторния лъх ще загрибаме
с пълни шепи. Могъщи ръце

 

ще протегнем към мокрите плугове.
- Ето стъпки, лъчи, гласове.
Кой сега над просторните угари
тича луд и звъни, и зове?...

 

Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]