Като оставим настрана „Битие и време“, където тази дума за първи път се употребява в едно ново (нетипично дотогава) значение, дотам, че „не е за превеждане“, както признава Хайдегер в точка 176 от „Приноси към философията (За събитието)“, в последствие на него неколкократно му се налага да я разяснява. Най-обстойни са тези разяснения в „Приноси...“ – т. 135, 168 – 176, 185 – 186, 189 – 203, 229, 251, 271, както и в семинара върху Хераклит, воден заедно с Финк, том 15 от събраните му съчинения. Анализът на всички изброени точки от „Приноси“-те е трудна работа, защото истината на битието, изписвано с игрек е събитието.
      Преводачът на български на „Битие и време“ Димитър Зашев, в своите „Бележки“, притурени накрая (с. 333 – 335) 2005, е заскобил темата „за събитието“ и „опомнянето“ в него, характерна за късния Хайдегер, ала е укорил погрешните преводи на въпросната дума. Но предложеното от него решение да предаде тази дума с „Бъдене-ето-на“, запазвайки екзистенциалното й значение, което е важно, също е укоримо в пункта „ето на“, защото е емпирично-демонстративно, докато частицата Da реферира освен към „присъствие“, също към несетивно отправяне (в откритост) към възможности за все-моево бъдене, в свобода, в „битие-свободно“ за личен избор, макар захвърлено в „битие-заедно-с-другите-в-света“, чрез „проект“ – автентичен, неавтентичен или индиферентно, пропадайки в безличие и усредненост.
      В друг опит за превод на български на Хайдегеровото Da-sein Владимир Теохаров предлага „насъщно битие“. Моят личен избор е превод с „набъдно битие“, а частицата Da – с термина „бъдно“, визиращ онова, което Зашев предава с „наяве“ като еквивалент за „ето на“. Защото в „бъдно“ присъства наяве и битието на „света“, доколкото самата биваща „всемоевост“ е захвърлена като „битие-заедно-с-другите-в-света“, при което „в“ не е вулгарно-пространствено схванато, а екзистенциално.
      Добро въведение за разяснението на Хайдегер е издаденото помагало от неговата дългогодишна сътрудничка фрау Хилдегард Файк (занимавала се с ръкописите му и присъствала на лекциите и упражненията му) Index zu Heideggers „Sein und Zeit“ 3. Auflage. Max Niemeyer Verlag Tubingen 1980, S. 11- 15. В него се проследява разгръщането на смисъла на частицата и въпросната дума в „Битие и време“ и в други книги и статии на Хайдегер, но липсва справка с „Приносите“, защото те излизат пост мортем на Хайдегер (1989 по случай стогодишнината от раждането му). На 17 места в „Битие и време“ Хайдегер указва смисъла на частицата Da (с. 132, 133, 134, 135, 137, 139, 143, 145, 146, 147, 170, 220, 221, 270, 350, 351, 366 от нем. ориг.). В параграфите 28, 29, 31 за нея се казва: „Изразът „Da“ (бъдно, наяве, насъщно, откров) има предвид същностната откритост на набъдното битие. Чрез нея набъдното битие е ведно с бъдно-битието на свят (Da-sein von Welt) за него самото „da“. Бъдното е просветлено (е Lichtung – просветляване, сечен?на)“. „То е по начина да бъде своето бъдно“.
      Чрез тези пояснения, както и уточнението, че чрез „бъдното“ тепърва се разкрива пространственост и стават възможни едно „тук“ и „там“ (в пар. 28), става очевидна нъсъстоятелността на превода на частицата „Da“ с „тук“ и на Da-sein с „човешкото-битие-тук“ или с „човешкото-присъствие-тук“, защото Da-sein визира не само човешкото присъствие, но и присъствието на „свят“, какъвто съществува само за човека, факт, посочен още от Макс Шелер – само човекът има, открива и създава „свят“ и само за него „света“ се открива, разкрива.
      В тази връзка в пар. 69 с. от „Битие и време“ четем: „Светът не е нито наличен, нито подръчен, а времевее (zeitigt sich – съзрява, проявява се) във времевостта. Той „е“ заедно с извън-себе си на екстазите „da“ (бъден, наяве). Ако не екзистира някакво Da-sein, няма също никакъв свят „da“ (с. 365 от нем. ориг.). Той е историчен и съвпада със „значността (Свят)“, изникваща в проективността на разбирането като екзистенциал на набъдното битие (виж с. 147, там). Заедно бъден с набъдното. Известно основание за превод на Da-sein с „човешкото битие“ или „човешкото присъствие“ е, че самият Хайдегер на места в „Битие и време“ заявява, че с това название се означава „биващото (човек)“. Това поражда неяснота, която Хайдегер признава в „Приноси“-те, самокритикувайки се в точка 176, посветена на разяснението на тази дума, казвайки: „В значението, което „Битие и време“ за пръв път и същностно зачева, тази дума не е за превеждане, т.е. тя се противи на съображенията на досегашните начини на мислене и говорене на западноевропейската история: das Da sein (Бъдното битие)“.
      „В обичайното значение обаче тя има предвид напр.: столът „е тук“; чичото „е тук“, той е пристигнал и присъстващ; затова prèsence“.
      „Бъдно-битие има предвид лично едно „биващо“, не начина на битие в горепосочения смисъл; и все пак начина на битието в единственото по рода си означаване, че то (това означаване) тепърва определя устроеността (Verfassung), Какво-битието като Кой-битие, себестност“.
      „Биващото“ обаче не е „човекът“ и набъдното-битие негово Как да бъде (както още леко недоразбиращо в „Битие и време“), а биващото е Набъдното-битие като основа (Grund – основание) на едно определено, на идното човешко битие, не „на“ човека при себе си (an sich); и тук няма достатъчно яснота в „Битие и време“.
      „Говоренето за „човешкото набъдно битие“ (в „Битие и време“) е дотолкова отвеждащо в заблуждение, сякаш лежи близо до мнението, че има също животинско, растително „Dasein“.
      „Човешко набъдно битие“ – тука „човешко“ има предвид не видовосъобразното ограничение и обособяване на „Da-sein“ въобще (като налично битие), а неповторимостта на биващото, човека, комуто единствено се случва бъдно-битието. Ала как?
      „Бъдно-битието – битието, отличаващо човека в неговата възможност; следователно то изобщо не се нуждае повече тогава от добавката „човешко“. В каква възможност? В своята най-висша, именно да бъде основателят и пазителят на самата истина. (....)“ (виж в „Приноси“-те, с. 300 – 301).
      В своя „Индекс“ към „Битие и време“ на Хайдегер, фрау Файк отбелязва следните екзистенциални характеристики на „Da-sein“, освен бъдно, екзистенция, битие-в-света:
      - То е като със-битие, като грижа, екзистира, има екстази;
      - крайно е, екзистира фактуално, има своето битие да бъде, отнася се към своето битие (битието го касае), разположениево е, открито е, исторично е, захвърлено е, захвърлен нахвърлек (проект) е, просветлено е, всемоево е, то е възможност, можене да се бъде, е (пред-)онтологично, виновно е, разбиращо е, в истината е, пропада, има онтично-онтологично преимущество, в отнесеност към нищото, страха, смъртта и битието към смъртта, не-придомеността, забравата...
      Всички тези характеристики трябва да бъдат отчетени в превода на тази дума от немски на друг език. Защото, ако се предаде, например, с „човешкото битие“, тогава се пропуска „всемоевостта“ и термина се превръща в категориално абстрактно родово и видово „понятие“, докато Хайдегер изрично отбелязва в „Битие и време“, че в своята деструкция на история на онтологията не си служи в аналитиката на набъдното битие с категории, а с „екзистенциали“ (пар. 9, с. 44 от нем. ориг.). Последните не са разсъдъчни предикати, а се себепоказват феноменологично пред-предикатно съ-изначално, заедно, едновременно. Пряко дадени са като експликати и релати в „структури“.
      Такава една структура е: захвърленото „набъдно-битие-заедно-с-другите-в-света“. За анализа на всеки един от нейните елементи той обособява специален параграф.
      В общия семинар заедно с Финк за Хераклит 1966 – 1967, Хайдегер взема повод в XI-то семинарно заседание да разясни за пореден път какво се има предвид с думата „Da-sein“ в „Битие и време“. „Постоянна откритост на човека към нещата“, отбелязва той, няма предвид, че наяве (da) е една дупка, през която човекът гледа, а е „постоянната откритост за... е битие-засегнато от нещата“ (von den Dingen – нещата в най-общ смисъл, обхващащ и хората; Heidegger, M. Bd. 15, S. 202. Fr. am Main 1986). Той откроява и съществената разлика между Bewütsein и Dasein (съзнание и набъдно битие). „Съзнаван (Bewu?t) е всъщност предметът. Съзнание означава тогава толкова колкото предметността, която е идентична с най-горното основно положение на всички синтетични съждения априори при Кант: условията за възможността на опита въобще са същевременно условия за възможността на предмети на опита. При съзнанието се касае за едно знание, а знанието се мисли като представяне, както приблизително при Кант“ (с. 203, там). „Съзнанието“ е все още название за трансцеденталната философия и за абсолютния идеализъм, докато с названието „Da-sein“ се заема една друга позиция (с. 202). Откъде трябва да изходим тогава (с новата позиция)?
      Един участник в семинара се обажда: „От самата дума. Понятието „Da-sein“ при Кант означава „действително-битие“.
      Хайдегер отвръща: „Понятието за действителност при Кант е тъмен проблем. Как обаче е възникнало понятието за „Dasein“ в XVIII век?“
      Участникът: „Като превод за existentia“.
      Хайдегер: „Dasein означава тогава: настоящо присъстващо битие. Как обаче трябва да се разбира сега откъм херменевтиката на набъдното битие в „Битие и време“ думата „Da-sein“?
      Участник: „Херменевтиката в „Битие и време“ изхожда от Dasein, при което тя не го разбира по обичайния начин като налично битие“.
      Хайдегер: „На френски Dasein се превежда с etre-la, както например при Сартр. Но с това бива загубено всичко онова, което е било спечелено като нова позиция в „Битие и време“. Е ли човекът така наяве (da – насъщен, набъден), както столът?“ (там, с. 203 – 204).
      Участник: „Da-sein“ в „Битие и време“ няма предвид чистото фактическо битие на човека“.
      Хайдегер: „Dasein“ не означава Там- и Тук-битие. Какво означава „Da“-то?“
      Участник: „То означава в себе си просветлено-битие. Битието на човека като набъдно битие не е никакво чисто налично битие, а е едно просветлено-битие“ (с. 204).
      Хайдегер: „В „Битие и време“ набъдно битие се изписва, както следва: Da-sein. Бъдно (Das Da) е просеката (die Lichtung) и откритостта на биващото, които човекът понася. Знанието на съзнанието, представянето е нещо напълно друго. Как се отнася съзнанието, знанието като представяне, към набъдното битие? Вие не трябва при това да размишлявате, а вие трябва да гледате. Господин Финк указа върху туй, че съзнанието е всъщност знанието за предмета. В какво се основава предметността и представеното?“
      Участник: „В представянето“.
      Хайдегер: „С този отговор Кант е доволен и с него абсолютният идеализъм на абсолютната идея. Какво обаче се премълчава при това?“
      Финк: „Това, в което съзнание и предмет играят“.
      Хайдегер: „Значи просеката, в която присъстващо посреща друго присъстващо. Предметността за... предполага просеката, в която присъстващо среща човека. Съзнанието е възможно само на основа на бъдното (Da – наявето, насъщното, открова) като един изведен от него модус. Тръгвайки оттук, трябва да се разбере историческата крачка, която е сторена в „Битие и време“ с начеването при набъдното битие спрямо съзнанието (...). При Хераклит стои, макар и да не се говори пряко за това, в заден план алетейа-та, нескритостта (...)“ (там, с. 204 – 205).
      Нататък Хайдегер акордира своето разбиране за „нескритостта“ и за „пазенето“, „съхранението“, скриването като опазване на битието, което среща в „просеката“ човека, засяга го, а той го „посреща“ и трябва да се готви, за да е готов за нови срещи... Прави впечатление, че във втория си период, при тълкуването на „просеката“, Хайдегер измества акцента от „просветването“ (просветляването, про-лъчението) към „сечен?ната“, мястото, имота, присъщността, събиращото, усвояването на човека от страна на битието, на което следва да стане доброволно „пазител“ и да се вслушва в неговото „Слово=Логос“, очаквайки и евентуалното наминаване и гостуване при него на „богове“. Изместването е не само от набъдното битие накъм „битието“, но и към „събитието“, като едновременно „нищовеене“ и пращане в явяване на: Небе, Земя, Хора, Битие, Богове...