Дж. Е. Мур

философия

Литературен клуб | философия | страницата на автора

 

Лекциите на Витгенщайн от 1930-1933 г.

 

Дж. Е. Мур

 

Превод от английски: Стефан Попски

 

      Цялата дискусия върху Естетиката се въвежда, третирайки един проблем за значението на думите, за който все още може би няма решение. Този проблем може да се илюстрира, използвайки думата "игра", с което да се има предвид както: 1) това, което е общо между всички игри, без обаче да е основание да наречем която и да е конкретна игра "игра" така и 2) това, което дори и да не съдържа необходимост, може да окаже, че съществува "градуиран преход" помежду им, въпреки че е възможно да не присъства нищо разположено между различните окончания на тяхната редица. Така дефинитивно се придържаме към убеждението, че не съществува нищо общо между различните употреби на производните на думата "красота", казвайки, че "ние я използваме в стотина различни игри" -например красотата на лицето е различна от красотата на един стол или цвете или подвързията на една книга. Подобен аргумент е валиден и по отношение на думата "добро" в смисъла, в който една личност А може да убеди друга личност В, че това и това е "добро", фиксирайки значението, с което "добро" е употребявано в конкретна дискусия" но така, че да има, "степенувани преходи" от едно от значенията спрямо друго, което би заместило "това което е общо". В случая, когато се среща употребата на "красота", разликата в значението е показана чрез факта на това, че "ти би могъл да кажеш повече", говорейки за определено аранжиране на цветя, отколкото например за уханието на люляка.

 

      В това разбиране някои специфични разбирания за цветове в определени конфигурации на пространството са не просто "симптоми", но и биха могли да притежават качество, което наричаме "проява на красивото" и което те биха могли да имат, ако ние имаме предвид под "красиво" нещо подобно на "причиняващо телесна болка", в който случай бихме могли да научим върху основата на опита дали аранжирания винаги причиняват болка или не. Конкретно за целите да разберем как ние употребяваме думата "красота" ние се нуждаем както да обсъдим 1) какво всъщност представлява една реална естетическа трудност, свързана със съпътстващите я изследвания, така и 2) дали такива изследвания не са всъщност психологически по своя характер "независимо от това, че биха могли да изглеждат съвсем различно". По отношение на 1) трябва да се каже, реалната дума за "красота" почти не се употребява в обсъжданията по Естетика, а по-скоро се избира "съответно", както например в случая " това все още не е съответно аранжирано" или както се казва за песнопения -"това не ще се прави - то не съответства на привичното". По отношение на 2) ако ние се изразяваме например за един бас "той е много дълбок и вълнува твърде силно", то с това не казваме "ако вълнуваше по-малко, то това би било по-приемливо за мен", а по-скоро, напротив, това би било много по-конкретно като "цел в себе си", а не като средство за някаква друга цел, и когато ние говорим за това, дали един бас " би се проявил", с това не сме повече в областта на психологията, а по-скоро в областта на физиката, и с това като че ли ние приближаваме един бас "по-плътно накъмто идея", макар и този идеал да не е даден непосредствено по начин, по-който можем да копираме, и всичко това защото желанието ни е да посочим такава настройка, която да бъде "екземплификация на перфектност". В естетическите изследвания "това, което не вземаме предвид, е точно това разбиран за каузалност, което е единственото, което ни интересува в Психологията". Да запитаме "Защо това е красиво" не означава да търсим каузални връзки, които биха могли да се дадат, обяснявайки "защо уханието на розата е приятно", без това да отстрани изумлението от естетическото.

 

      Срещу особения възглед, според който "красивото" означава "приемливо", се посочва това, че ние можем да откажем изпълнението на определена задача върху основата на това, "че аз не мога да устоя пред нейната величавост", в който случай това би било по-скоро неприемливо, отколкото обратното, и по този начин е допустимо да мислим, че едно музикална композиция, която предпочитаме, и фактът на едно посещение на "Крал Лир" по никакъв начин не доказва приемливостта на подобен опит, а дори и да би било приемливо, то се отнася "за най-маловажното нещо, което би могло да се посочи". Твърдение като "този бас прониква твърде дълбоко" не е твърдение, отнесено към човешки същества, а е по-скоро фрагмент на Математиката, и ако казвам за лицето, което рисувам, "то е твърде усмихнато", това означава, че настоящето състояние не е достатъчно приемливо и приближението към този "идеал", като чели прилича на "един математически проблем". По подобен начин, когато един художник се опита да подобри своята картина, с това той не провежда психологически експерименти върху себе си, и да се каже по отношение на вратата - "тя е свръх тежка", означава да се посочи какво не е наред с нея, но не какви впечатления тя може да създаде у вас. Въпросът на Естетиката не е "Харесвате ли това", а по-скоро "Защо го харесвате".

 

      Това, което Естетиката се опитва да направи, е да представи основания - каквито например биха могли да бъдат "да има една вместо друга дума някъде в една поема" или да имаме тази музикална фраза вместо друга дума някъде в една поема" или да имаме тази музикална фраза вместо друга е една композиция. Основанията на Брамс, поради които той отхвърля предложението на Йоаким, че неговата Четвърта симфония би могла да е представима спрямо две струни, е свързано не с това, че така не би се постигнало определено чувство, а по-скоро те са в смисъла -"Aз нямах това предвид." Основанията в Естетиката имат "природата на едно по-нататъшно описание"-т.е. вие може да помогнете на един човек да схване по-ясно към какво се е стремил Брамс, предоставяйки му множество от неговите произведения или давайки му възможност да ги сравни с тези на един съвременен автор, и всичко, което Естетиката постига с " да привлече вниманието спрямо нещо", "да разположи едно спрямо друго: Той каза, че дори и представянето на основания от такъв характер да би могло да накара другия човек "да види това, което Вие виждате", но това все още няма формата на апел". Това е краят на едно говорене и това, което той - Витгенщайн-има всъщност "предвид", е идеята,"че естетическото говорене прилича по-скоро на говоренето в съда", където Вие се опитвате да изясните обстоятелствата "на деяние, което е било извършено, надявайки се, че това,"което казвате, в крайна сметка би достигнало до инстанцията на съдене". Идентични основания са били представени не само в областта на Етиката, но и на Философията.

 

 

 

Преводът е направен по Aesthetics. Ed. Harold Osborn, Oxford University Press, 1972, pp.87-88

Електронна публикация на 18. февруари 2007 г.
г1998-2010 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]