Лилия Латева

философия - дебюти

Литературен клуб | философия | страницата на авторката

 

За ролята на чудото в човешкия живот

 

 

Лилия Латева

 

 

 

      Когато споменем думата “чудо”, първото нещо, което избликва в съзнанието ни, е, че става въпрос за нещо, което е ирационално, свръхестествено, нещо, което ни изглежда нереално и на моменти дори невъзможно. Чудесата са навсякъде около нас. Ние сме родени от чудото (чудото на сътворението) и сме закърмени с него (приказките, които ни четат, когато сме малки). Сбъдването на желанията ни е чудо – замислете се, не всички желания се сбъдват, макар че, след като се сбъднат, ние ги приемаме като нормално стечение на обстоятелствата, не и като чудо и така до следващия момент, в който започваме да мечтаем за нещо друго. Науката ни дава познание, но това не е достатъчно, а и нали, “който увеличава знание, увеличава и печал” [Еклисиаст 1:18]. Магията на чудото не е в това ние да го разгадаем “как” и “защо” се е случило, напротив - можем ли да го обясним, то вече не е чудо. Магията на чудото е в това, че точно ние сме тези, на които се случва дадено нещо - това е единственият момент, в който разумът е безсилен – той не може да даде отговор на въпроси от типа “защо”, “как”, “по какъв начин”. Чудото ни дава сили да се стремим да правим добри неща, защото, когато говорим за чудо, не си представяме нещо неприятно. Чудесата идват и тогава когато сме изправени пред изпитание – болест например. Самият резултат (излекуването) е чудо - не всеки успява винаги да оздравее. Всеки назовава чудото по различен начин - за едни едно нещо е чудо, за други – друго. Да вземем един тривиален пример, ако човек, който не е учил за даден изпит, го вземе, той може да изтълкува това като чудо и същевременно за друг човек това няма да е чудо, а късмет. Чудото е в уникалността на нещата – няма абсолютно еднакви неща, няма абсолютно еднакъв стремеж на човек към желанието на едно нещо. Затова и хората са различни, призванието на всеки е различно.
      За да говорим за чудото изчерпателно, би било добре да обърнем внимание на някои моменти от Библията, описващи чудеса. Да започнем от самото начало - чудо е сътворяването на света – от хаос в космос. Чудо е и когато Мойсей вдига жезъла си пред Фараон и той се превръща в змия. Чудо е и когато Мойсей вдига жезъла си и водата се превръща в кръв, както и когато Мойсей простира жезъла си на морето и Бог прави път през водата. Подобно чудо (път през водата при пресичането на река) имаме и при Исус Навин. Още една намеса на свръхестественото откриваме при него - 7 – те обиколки при превземането на град Ерихон – когато градът се обикаля в продължение на 6 дни по веднъж на ден и на седмия ден седем пъти. Чудото тук е, че след 7 – те обиколки на 7 – я ден при надуването на тръбите градските врати изведнъж падат. Свръхестественото съпътства и Самсон, който с голи ръце убива лъв, както и когато Самсон убива 1000 филистимци с магарешка челюст. Чудото съпътства Самсон и при вдигането на градските порти на раменете. Посланията, които Бог изпраща на Гедеон с руното вълна на земята, което първия път е мокро без земята да е мокра, а втория път земята е мокра от роса, а руното е сухо, са двете чудеса, които Бог изпраща като доказателство, че той е с Гедеон при желанието си Гедеон да му построи олтар. Чудо има и при Илия, който с молбата си към Бог съживява сина на една вдовица. С пророка Елисей чудото също идва – когато Елисей удря кожуха на Илия във водата на реката, тя се разделя. Със своята молба към Бог Елисей успява дори да върне живота на едно момче. Чудо е и когато Захарии спира да говори до момента на раждането на детето си Йоан Кръстител, понеже не е повярвал на божието послание. Невярващият Савел, който в началото мрази всички християни, също е поразен от чудо. Бог спира Савел по пътя за град Дамаск като изпраща много ярка светлина от небето. Савел ослепява и не може да вижда 3 дни и 3 нощи, но един ученик Анания му помага. Той докосва Савел и Савел проглежда. Започва да вярва в Бог и става християнин. Когато Павел прегръща едно момче и то възкръсва, както и когато отровна змия ухапва Павел, но нищо лошо не му се случва - всичко това е дело на чудото. Свръхестественото е и при Апостол Петър. Виждайки човек на легло, Петър го излекува само с думи, той дори казва на мъртва жена да стане (Тавита) и тя става. Животът на Исус Христос също е изпълнен с чудеса. Чудо става с Лазар, който бил починал и бил 4 дни в гроба на една пещера и на когото Христос казал: “Лазаре, излез вън!” [Евангелие от Йоан 11:43] и Лазар излязъл. Чудо е и когато Христос нахранил 5000 човека с 5 хляба и 2 риби (обядът на едно малко момче) и дори останала храна. Исус можел да излекува болни, така например слепият Вартимей започнал да вижда. Чудо е и когато Исус трябвало да преплува Генисаредското езеро заедно с учениците си, но преуморен, заспал. По пътя се развихрила буря, апостолите събудили Исус и той заповядал на вятъра да спре да духа и на езерото да се успокои. Ходенето на Исус по вода също е чудо. Превръщането на водата във вино, и то в най-доброто вино, е чудо. Чудо има и при двете лодки, пълни с риба. Когато Исус влиза в едната лодка и казва къде да се хвърли мрежата, и мрежата не само се напълва с риба, но и дори се скъсва. Възкръсването на Исус също е чудо.
      Разбира се, това не са всички чудеса, описани в Библията. Целта на изброените е да видим как (след намесата на божественото) чудото се случва. Може би е добре да посочим тук Дейвид Хюм, според когото нарушаването на известен природен закон по волята и със съдействието на божеството, разбъркването на естествено протичащите процеси чрез вмешателството на някаква невидима сила - това е не просто чудо, а това е свръхестественото чудо. В книгата си “Грешките в познанието” проф. Любен Сивилов дава примери за три признака на чудото. Първият признак на чудото е достоверността, реалността на чудото. Чудото винаги е действително събитие, то няма общо с халюцинациите. Първият признак на чудото има за цел да го включи в реалния свят на човека. Втората характеристика на чудото е неговата свръхестественост – позволява на хората да направят разграничение между обичайно протичащите процеси и явленията, които са причинени от Бог. Целта на тази характеристика е да противопостави чудото на всички останали явления и да го свърже с Бог. Третата характеристика на чудото е непознаваемостта му - чудото винаги е възприемано като факт. Същността и начинът, по който е извършено обаче, остават загадка за човека. Чудото има и още една, последна характеристика – благотворителността му. Става въпрос за спасението на човешкия род. Според християнските богослови фантастичните събития, непреследващи тази цел, не могат да бъдат наречени “чудеса”. Дори и явлението да е свръхестествено, ако няма благотворителен характер, не е чудо. Уместно е да попитаме дали обикновените хора са способни да вършат чудеса. Да погледнем пак към Библията и да направим едно уточнение. Когато Мойсей хвърля тоягата си, тя се превръща в змия, но и тоягите на египетските мъдреци също стават змии. В този смисъл и ние можем да вършим чудеса, а не само да ги очакваме. Тук имам предвид и горе споменатото, че ние сме родени от чудото, следователно ние сме способни да го предизвикаме, без да осъзнаваме, че го правим. Да се върнем отново на Хюм (предвид факта, че той беше съвсем бегло посочен) и да видим какво той казва по отношение на чудесата. Хюм се опитва да открие причините, които поддържат вярата в чудесата. Хюм подчертава значението на образоваността и почтеността на свидетелите. Хората не искат да се показват наивни, ето защо се доверяват само на притежаващите много знания, които не са се опитвали да лъжат съзнателно. Такива свидетелства ни дават историците например. За да преодолее противоречието между честността на свидетелите и недоверието към свръхестественото, Хюм предлага следния експеримент – ако на индианец, който никога не е напускал родното си място, кажем, че има царство, в което водата от течно състояние преминава в твърдо, той ще приеме мястото за източник на чудо. Ние, от своя страна, няма да сме излъгали, дори и ако го уверим, че превръщането е резултат от дейността на Бог. Спиноза също говори за чудото, той казва, че в Библията чудесата изглеждат свръхестествени за този, който не познава добре еврейската фразеология с метафорите й. Това, което за едни хора изглежда необикновено, за други хора, в друго време, може да e обичайно. Традиционното преди, днес често изглежда странно. Има и чудеса, на които всички се радват и които не отшумяват с времето си – Седемте чудеса на света, например. Чудото идва със силната ни вяра в нещо. Изцеряването на хора в Библията, както и силата, с която разполагат някои от хората, са резултат от искрената им вяра в Бог. Чудото се случва и тогава когато си мислим, че е малко вероятно то да се случи. Опити за разбиране на чудото има много, а щом някой се опита да го разбере, то загубва очарователността и тайнствеността си. Намесва се разумът и това, което сме смятали за чудо, се оказва, че не е. За някои от нас сигурно възниква въпросът: Да вярваме или не в чудото? Ще отговоря така: Ние сами избираме. “Чудесата, както казва Фойербах, са продукт на хората и до момента, в който човекът има въображение (тук бих добавила и уточнила мечти, защото са плод на въображението), няма сила, която да ги изкорени”1.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Сивилов, Грешките в познанието, 44 [горе]

 

 

Библиография:

 

Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, http://www.biblia.w-bg.net/, [достъп: 10 март 2014]
Сивилов, Л. (1993). Грешките в познанието. София: София – С.А, 146 с.

 

 

Електронна публикация на 14. март 2014 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]