Лилия Латева

философия - дебюти

Литературен клуб | философия | страницата на авторката

 

Платоновото понятие „добродетел”

 

 

Лилия Латева

 

 

 

      Интерпретацията на нравственото понятие „добродетел” в практическата философия датира от най-дълбока древност. В много от Платоновите диалози (като например “Менон”, ”Горгий”, ”Закони”, ”Държавата”, ”Протагор”) откриваме щрихи, за да сглобим възгледите му по проблема за добродетелта. Както е известно Платоновата представа за света търси опора в човешката душа. Философът представя света на хората като копие на друг, идеален и съвършен свят, наречен от него свят на идеите. Душата е мост между тези два свята. Особеност на Платоновата представа за света е, че цялата му конструкция се крепи върху един абсолютен принцип – доброто и съвършенството. Така например, доброто е представено в душата чрез добродетели, присъщи на част от населението на една държава - мъдрост и мъжество, и добродетели, присъщи в идеалната държава на всички граждани - разсъдливост или още благоразумие, умереност; и справедливост. А също и най-добрият начин на живот се осъществява чрез принципа на култивиране на добродетелта в живота и в смъртта. Човек трябва да се научи да познава доброто чрез възпитание. Добродетелта се основава на възможността да постигнеш доброто, след като си познал какво е добро.

 

 

Добродетелта в Първа, във Втора и в Четвърта книга на “Държавата”

 

      В “Държавата” всяка една от трите части на душата е представена с една от основните антични добродетели. Разумната част на душата ражда мъдростта, волевата - мъжеството, а сетивната – умереността (благоразумие или разсъдливост). Когато всяко едно от трите начала изпълнява своето, тогава човек ще бъде справедлив. Така се ражда и четвъртата добродетел – справедливостта1.
      В ранната гръцка философия за Анаксимандър, питагорейците, Парменид правдата и справедливостта съществуват като най-висш космически и битиен принцип, а не като човешка добродетелност или върхова личностна изява2. За добродетелта Платон започва да говори още в Първа книга на “Държавата”, като превес взема (по-конкретно) добродетелта “справедливост”. Справедливостта е човешка добродетел. Отдаване дължимото (това, което подобава) на всеки човек е справедливостта. Добрите хора са справедливи. Те не могат да постъпват несправедливо. Справедливостта е най-голямото добро, а доброто е полезно и е причина за добри дела. Несправедливостта е порок. Ето защо несправедливостта е най-голямата злина, която душата прикрива в себе си. Справедливият не вреди на никого, за разлика от несправедливия. Справедливият е добър и мъдър, а несправедливият – лош и невежа. Справедливостта е добродетел и мъдрост, а несправедливостта – зло и невежество. Свойството на душата е справедливостта, а злото е несправедливостта. Справедливият е щастлив, а несправедливият – нещастен.
      Важно е да се действа за цялото, като под него или неговия вид се разбира справедливостта. Всеки човек е длъжен да се занимава с работа (за доброто на държавата), за която е най-способен. Справедливостта може да се намира в добрата държава. Справедливият човек от гледна точка на същността на справедливостта ще бъде подобен на справедливата държава, която също е и разсъдлива, мъжествена и мъдра. Мъдростта е най - висше знание или способност да се зададе добър съвет за държавата като цяло. Това знание е „охранително”, а притежаващите го - „съвършени стражи”. Мъдростта е доблест, която принадлежи на философите. Доблестта в своята основа е нравствена. Държавата е страхлива или мъжествена от гледна точка на частта, воюваща за нея. За Платон добродетелта “мъжество” е “запазване” - “запазва се в скърби и в удоволствия, при силни желания и страхове. Човек не успява да се освободи от него никога”3. Мъжеството е “постоянно и законно запазване на мнението” за нещата, които са страшни, и за тези, които не са. Другата добродетел – разсъдливостта, е полезна с това, че дарява най-слабите, най-силните и средните - с разум, със сила, мъжество, пари или с нещо друго. Разсъдливостта е основната добродетел според "Държавата", която обединява всички други. Разсъдливостта е съгласуваност на по-лошото и по-доброто по природа спрямо това, което е необходимо да управлява в държавата и в човека. Там, където тя е налице всички членове на обществото признават приетите в идеалната държава закони и избраното правителство ръководи целесъобразно и мъдро.

 

 

Идеята за Доброто в Шеста книга на “Държавата”

 

      Според Платон най-важната наука е идея за благото - чрез него се явява всичко справедливо, полезно и изгодно. Благото е върховен източник, от който всички идеи водят началото си. Това, което търсят хората, е действително съществуващото Добро. Благото е мерилото, чрез което нещата могат да имат реален смисъл за човека. Благото в Шеста книга на “Държавата” е сравнено със Слънцето, което е “рожба на доброто, което добро го е родило като подобие на себе си”4. Знанието и истината са подобни на Доброто, но не трябва да се смятат за добро. Доброто трябва да се почита като по-велико. Доброто дава на познаваемите предмети възможност да бъдат познавани, но и да съществуват, да получават от него същността си. Доброто, обаче, не е същност, но по достойнство и по сила е по-високо от същността.

 

 

Какъв е човекът, който трябва да управлява държавата?

 

      Платон си служи с пример, отнасящ се до един капитан на кораб и неговите моряци. В разбиранията на моряците “опитен моряк” е способният да заграби властта със сила, а неспособният подлежи на упрек и обиди. Моряците мислят, че за да управляваш кораб, няма нужда да имаш опит или пък знание за мореплавателното изкуство. Те грешат в своята преценка, пренебрегвайки човека, който в действителност е способен да управлява кораб. Примерът има за цел да покаже отношението на държавите към истинските философи. За да е добър и честен, човек трябва да се ръководи от истината, от разума. Когато се говори истината, я следва здравият и справедлив начин на мислене, като след него е разсъдливостта. Мъжеството, великодушието, способността за учене и добрата памет принадлежат към философската природа. Доброто възпитание е от важно значение, ако отсъства и е заменено с лошо, дори и най-даровитите души се превръщат в лоши. Затова държавата трябва да се остави в ръцете на хора, които са съвършени благодарение на възпитанието и годините си. Разбира се, има едно важно уточнение и то е, че: “Ако предположим, че природата на философа е получила съответно образование, както аз мисля, по необходимост тя ще преуспява и ще достигне до всякаква добродетел; ако пък, след като бъде посята и засадена, не се храни с подходяща храна, тя ще се насочва към противоположно състояние на добродетелта, ако случайно някой от боговете не й се притече на помощ”5. За елина “знанието на добродетелта с необходимост трябва да води след себе си извършването на добродетелни дела”. Частите на душата предопределят и частите на държавата; еднакви начала има в държавата и в душата на човека. Както в душата волевото и желаещото начало е необходимо да се подчиняват на разумното, така и в държавата, притежаващият мъдростта трябва да управлява. Ето защо пример за нравствено съвършенство е философът6.
      Грижата за тялото при растежа на детето е важна, за да бъде то в “услуга на философията”. Когато душата започне да се усъвършенства, тогава е необходимо да се увеличат упражненията с философия. Едва когато настъпи моментът, в който хората се освободят от държавни и военни повинности, след като тяхната сила вече е намаляла, тогава те не трябва да се занимават с нищо, което не е странично занимание, ако искат да имат щастлив живот. За да станат съвършени: държавата, държавната управа, отделният човек, е необходимо философите да започнат да се грижат за държавата и тя да им се подчини. Само философите е необходимо и са призвани да бъдат начело на идеалната държава и тогава злото ще изчезне. В примера с рисувателната дъска се обръща внимание на това, че философите насочват вниманието си към справедливото, красивото, умното по природа, имайки за цел да направят човешките нрави по възможност най-близки до божиите. Независимо от наличието на удоволствия или скърби, управниците трябва да обичат държавата. Важно е не само очертанието на добродетелите, а тяхното най-съвършено осъществяване, понеже най-важните неща са “достойни за най-голяма грижа”.

 

 

“Горгий” – с оглед на добро – зло; справедливост-несправедливост

 

      С оглед на това, че темата е свързана с добродетелта, съвсем в обобщен вид можем да кажем, че в “Горгий” на обсъждане е поставена реториката. Разсъжденията за нея преминават през това, че тя създава убеждение, внедряващо вяра, а не знание за справедливо и несправедливо. Дейността и същността й се състои в това. Реториката е убеждаване в съдилищата и в други обществени събрания. Необходимо е реторът да бъде справедлив. Реториката е опитност. За оправдаване на не­справедливост, извършена от човек, реториката не е полезна. Човек трябва да бъде ''пръв обвинител и за себе си, и за дру­гите си близки и за тази цел да си служи с рето­риката — да станат ясни неправдите и човек да се освободи от най-голямото зло, несправедливостта''7.
      Щастието се изразява във възпитанието на човек и в това до колко той е справедлив. Доблестният човек е щастлив, а несправедливият и лошият е нещастен. Следователно този, който върши неправда и несправедливият е нещастен. Подобен човек е по-нещастен, ако не е осъден за неправдите си, за разлика от това, ако е наказан. Следователно по-голямо зло е човек да върши неправда, в сравнение с това да търпи. За най-щастлив е определен този, който няма в душата си лошота, а след него осво­боденият от злото. Наказващият с право наказва справедливо. Постъпва справедливо. Правосъдието вразумява, прави хората по-справедливи, лечебно сред­ство е срещу лошотата. Справедливото е хубаво. Хубавото е добро. Наказваният изпитва добро, а ''заради доброто трябва да вършим и приятното и всичко останало, а не доброто заради приятното''8. Хармонията във всяко нещо го прави добро. Хармоничната душа е разумна, а разумната - добра. Вършещият справедливи и благочестиви неща е по необходимост справедлив и благочестив. Крайно необходимо е благоразумният, който е справедлив, мъжествен и благочестив, да бъде напълно добър. Добрият да върши добре и хубаво всичко – постъпващият по този начин е блажен и щастлив. Този, който иска да бъде щастлив, трябва да преследва и обича разумността. Да не се нуждае от наказание, ако се нуждае, да го търпи и понася . Един разумен човек е по-силен от много неразумни. Именно такъв човек трябва да управлява. Желаещият да бъде истински ретор, трябва да бъде справедлив и вещ в справедливите неща. Търпящият наказание, ако е справедливо, трябва да стане по-добър, извличайки полза от него, или да стане пример за другите, за да станат по-добри.
      В контраст със справедливостта в душата съществува лошота, наричана несправедли­вост, невежество, страхливост. Тираните, царете, управниците на градове извършват най-големи престъпления заради властта си. Най-голямото зло е вършещият несправедливост да не понася наказание, а вършенето на неспра­ведливост е второто по големина зло. Не само по закон да се върши несправедливост е грозно, но и по природа.
      Ако обърнем внимание на финала на “Горгий” и на “Държавата”, можем да видим, че те са обединени от твърдението на Платон, че като най-висше проявление на справедливостта като лична добродетел е определено справедливото постъпване. А за най-висше проявление на етическото - правилното полисно поведение и действие. По-тежко наказание ще има за провинил се човек, ако е бил с по-голяма изява като управник9.
      Като първо благо Платон определя това човек да бъде добър, а второ - да стане добър, след като изкупи своята вина с наказание. Всяко едно нещо трябва да служи на справедливостта. На човек няма да му се случи нищо лошо, ако е благороден, залягащ за добродетелта. След усвояването на добродетелта той може да се отдаде на държавни дела, да дава съвети. Ръководещ трябва да е принципът, според който най-добрият начин на живот е да се култивира справедливостта и всяка друга добродетел в живота и в смъртта.

 

 

“Протагор” – с оглед на въпроса, дали може да се преподава добродетелта

 

      Протагор е единственият, издигащ релативизма, според който, за да бъде вярно едно виждане, то трябва да изглежда вярно за придържащия се към него. Протагор е софист, а Платон се отнася с презрение към софистите. Отхвърля вижданията им, релативизма им. Той е на мнение, че обучаването със заплащане превръща уменията в стока и по този начин те се ценят заради тяхната полза10.
      Дали добродетелта може да се преподава – това е въпросът, който Сократ задава към Протагор, твърдящ това. Не съществува човек, независимо дали е, или не справедлив, който да няма дял в справедливостта. Ето защо на всеки човек могат да се дават съвети за справедливостта, защото всеки има дял от нея. Тя може да се преподава.Човек я постига със старание, упражнение и преподаване.
      Това, в което участват всички хора, за да съществува градът, е добродетелта, спрямо която хората трябва да постъпват винаги в съгласие. Ако не постъпват така, е необходимо да се обучават и наказват до момента, в който наказанието и обучението не ги направят по-добри. Ако това все пак не се случи, тогава е необходимо да бъдат отстранени от града или убити. При възпитанието на детето от най-ранна възраст до края на живота на родителя е необходимо да се посочва кое е справедливо и кое не; кое е лошо и кое не; кое е благочестиво и кое не е, за да може детето да стане по-добро. Обучението на детето минава и през училището. Там учителите се грижат най-вече за благоприличието на детето. В училище децата учат неща, от които могат да се изведат поучения, разкази с похвала за добрите хора, за да им подражават, както и ритъм и хармония, от които се нуждае човек през целия си живот. Освен възпитание на духа е нужно и възпитание на тялото – гимнастика. След завършване на училище детето трябва да научи и живее според законите на града, които са по идея на добри и древни законодатели. В този смисъл може да се каже, че добродетелта се основава на възможността да постигаш доброто, което от своя страна зависи от това да си познал какво е добро.
      Разговорът преминава и през това, че едни хора получават като дял една част от добродетелта, а други – друга. Така например може да си мъжествен, но несправедлив и справедлив, без да си знаещ. Знанието и мъжеството са части на добродетелта, като знанието е най-голямата от всички части. Мъжествените са смели, но не всички смели са мъжествени. “Смелостта у хората може да бъде резултат на умение, лудост или страст както мощта, а мъжеството е свързано с природата на човека и с доброто хранене на душата му”11. И стига до това, че човек “не може да е добър, да остане постоянно добър, но може да стане добър, а след това също така лош”12. Не е възможно при голямо нещастие човек да не бъде лош. Човек е добър, ако е добре, и лош, ако е зле. Ето защо никой не греши доброволно, а против волята си.
      След множество въпроси и примери в края на диалога двамата му участници – Сократ и Протагор, са си разменили тезите. Ако за Сократ в началото добродетелта не е можело да се преподава, то в края на текста той е на първоначалното мнение на Протагор – че е възможно. Съответно Протагор е на мнението на Сократ. Така проблемът за добродетелта остава неизяснен, а по–скоро очертан и в крайна сметка изоставен „за друг път“. Но е добре да се вземе предвид това, което бе споменато по-горе в работата, а именно, че Протагор е софист, а Платон се отнася с презрение към софистите. Той отхвърля вижданията им, релативизма им. В случая Платон показва как Протагор в крайна сметка не отстоява докрай своята позиция, как се е оставил на Сократ да го разубеди, да го убеди в правотата на собствената си първоначална теза. Както и да се има предвид това, че целта на Сократ е била провокиране на размисъл, а не просто приемане на дадено твърдение.
      Доброто е основа за добродетелта. С помощта на идеята за благото се явява всичко справедливо, полезно и изгодно. Частите на душата предопределят и частите на държавата. Еднакви са началата в държавата и в душата на човека. Този, който притежава мъдростта, трябва да управлява. Пример за нравствено съвършенство е философът, той трябва да управлява държавата. Първо благо е човек да бъде добър, а второ - да стане добър, след като изкупи своята вина с наказание. Най-добрият начин на живот е чрез принципа на култивиране на добродетелта в живота и в смъртта. Хармонията във всяко нещо го прави добро. Хармоничната душа е разумна, а разумната - добра. За да може да различава доброто от злото, на човек трябва да му се покаже кое е добро, той трябва да бъде възпитаван с цел да стане добър. Човек трябва да познае доброто. Добродетелта се основава на възможността да постигнеш доброто, след като си познал какво е добро.

 

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Видева, Девет лекции по история на етиката, 58 [горе]
2 Гочева, Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон [горе]
3 Платон, Държавата, 65 [горе]
4 Платон, Държавата, 114 [горе]
5 Платон, Държавата, 104 [горе]
6 Видева, Девет лекции по история на етиката, 58-68 [горе]
7 Платон, Горгий, 53 [горе]
8 пак там, 79 [горе]
9 Гочева, Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон [горе]
10 Annas, Ancient philosophy, 37 [горе]
11 Платон, Протагор [ http://vivafolk98.blogspot.com/2011/08/blog-post_6411.html ] [горе]
12 пак там [горе]

 

 

Библиография:

 

Annas, J. (2000). Ancient philosophy. Oxford University Press, 145 с.
Видева, Н. (2005). Девет лекции по история на етиката. София: Кота, 208 с.
Гочева, Д. (2010). Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон в сб. Онтологични ситуации, съставители: Веселин Дафов, Цветелина Рачева, София: УИ "Св. Климент Охридски", 236 с.
Платон. (1981). Държавата. София: Наука и изкуство, 478 с.
Платон. (1982). Диалози-Том 2. София: Наука и изкуство, 672 с.
Платон - Протагор, http://vivafolk98.blogspot.com/2011/08/blog-post_6411.html, [достъп: 11 март 2014]

 

 

Електронна публикация на 14. март 2014 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]