Лилия Латева

философия - дебюти

Литературен клуб - 15 години! | философия | страницата на авторката

 

Телевизия и интернет – информирани и/или дезинформирани?

 

Лилия Латева

 

 

      Живеем във високотехнологичен свят. Заобиколени сме от много и разнообразни средства за масово осведомяване: вестници, списания, книги, радио, телевизия, интернет. Те дават възможност една информация да се разгледа от различни ъгли и в различни контексти. Мобилните телефони също се използват с цел осведомяване. Ние разбираме за нещо/някого, уточняваме срещите си, ориентираме се за местоположението си. В този смисъл човек живее чрез и в информацията, защото непрекъснато се нуждае от нея. За едни информацията не е нищо повече от осведомяване за модните тенденции или личния живот на някоя “звезда” от кориците. Докато за други, да бъдат информирани, означава да прочетат някоя книга, да се свържат с някого, за да обсъдят важен обществен проблем, да се изправят в качеството си на група срещу някоя организация, за да защитят правата и интересите си.
      Няма никакво значение от какъв вид информация се нуждаем. Има значение единствено дали тя е достоверна. В първия пример за всичко, касаещо се до шоубизнеса, дори и това, което сме научили, да се доближава само отчасти до истината или пък да няма нищо общо с нея, не би оказало някакво влияние върху живота на гражданите. Във втория случай, обаче, погрешното разбиране на нещо би повлияло върху нечие образование и развитие, ако авторът на някоя историческа книга например е писал за неща, които не са проверени в исторически документи или са напълно погрешно тълкувани (особено в случаите, в които става въпрос за дете, което едва ли би се досетило да провери някъде другаде това, което чете).
      Най-често хората се осведомяват от телевизията или разчитат единствено и само на интернет предвид, че той включва както телевизията, така и вестниците, списанията, книгите, а също и замества мобилните телефони, позволявайки на хората да разговорят и изпращат снимки, документи, да осъществяват видео разговори. Именно телевизията и интернет са двата обекта на изследване в настоящата статия, които ще разгледаме и съпоставим с оглед на информацията, която се представя на зрителя/читателя/слушателя. Поставяме си за цел да отговорим на въпроса, дали телевизията и интернет ни правят едновременно информирани и дезинформирани, или, напротив - само едно от двете. Ще се ръководим от следния метод: първо, ще представим телевизията и ще покажем селектирането на информацията с оглед на определени външни принуди, като това ще доведе в крайна сметка до съмнения относно нейната достоверност. Необходимо е да поставим все пак някакви условни рамки на темата, затова ще дадем отговор на следните въпроси: Как се извършва подборът на информация в телевизията?; За чии интереси е важна телевизията? (с оглед на политиката); Телевизията – информирани и/ или дезинформирани?. Второ, когато говорим за интернет, също ще обособим няколко части: За ползата от интернет; За вредата от интернет; Интернет – информирани и/или дезинформирани?; Телевизионна и/или интернет информация?.
      Телевизията е тази, която ни дава готов образ като резултат от подбора на кадри. В телевизията темата, времето на дискурса, условията за комуникация са предварително установени (Бурдийо). Това директно поставя човека пред невъзможността за избор между няколко алтернативи (телевизионната информация е селектирана от екипа на съответната телевизия и поставена в определени рамки, ограничена е) и води до съмнения относно достоверността на получената информация или визуален образ. Подборът на информацията, нейното ограничаване можем да си обясним с това, което твърди Бурдийо за телевизията, а именно, че тя е зависима от социалните връзки между журналистите. В този смисъл е невъзможно да се критикува нещо, което не е било разгледано критично от конкурентен вестник или телевизия (Бурдийо). Ето това води и до несигурността за достоверността на информацията, която достига до зрителя, защото повторното преработване на дадена информация подменя реалността с една хиперреалност (Бодрияр). Зависимостта на телевизията и от външни принуди като господството на пазара (audimat), цензурата на новините (икономическа, политическа и автоцензура), маркетинга и хората с позиция в обществото (Бурдийо) – също обяснява поставянето на информацията в някакви предварително установени рамки, както и показва възможността за съмнение относно достоверността й.

 

 

 

Как се извършва подборът на информация в телевизията?

 

 

      Изключително лесно. Поради големия избор между телевизионни канали е важно кой първи ще съобщи дадена новина, как тя ще бъде представена и колко аудитория ще събере. Печелят тези, които реагират бързо, на момента, а това е възможно чрез сензацията и скандала - основни инструменти за медиите, чрез които те “продават” новините. Журналистите (както вече бе споменато в предходния абзац) са подчинени на логиката на пазара (audimat) и маркетинга, въведена от комерсиалната телевизия. Съществуват две ограничения - “време” и “ефект”. Използването на времето и ефекта принуждава журналистите да съкращават темите и да представят само фрагменти от случки, като така се набляга на сензацията и зрелищността и се премахва всяка една възможност за аргументация и осмисляне.
      Според Бурдийо по телевизията се упражнява символно насилие. Чрез faits divers (произшествията или още “новини на кратко” - Бурдийо/ Маклуън) журналистите премахват информацията, която е необходима да се притежава в упражняването на демократични права. Несериозните неща скриват сериозните. Те ни оставят пред “думи без отговор” и ни представят една симулирана реалност (Бодрияр). По този начин важното за журналистите може да не засяга обществото, както и обратното. В този смисъл “лошото е не толкова това, че информацията ни се поднася като спектакъл, а фактът, че спектакълът на информацията изчерпва цялата информация” (Серж Дане)1. Оттук следва, че телевизията може да ни дезинформира. Информацията е дезинформираща, когато не поставя акцент върху обществените проблеми, а върху такива, които предизвикват сензация, без да ни оставят време да оценим събитията, да разсъждаваме над тях, да направим синтез помежду им. Разбира се, всяко едно съмнение може да се потвърди/отхвърли с проверката на телевизионната информация в различни източници – вестници, списания, интернет. И все пак не всеки човек е в състояние да извърши подобна проверка поради ниско образование, за да се досети да направи това, или недостатъчно финансови средства. Така човек се оставя в ръцете на телевизията като единствен източник на информация и безвъпросно приема и вярва на това, което вижда и чува.

 

 

 

За чии интереси е важна телевизията?

 

 

      Телевизията е важна за политическите лица, както и те за нея. Съществува връзка между телевизията и политиката. От една страна, политиците се нуждаят от политическа легитимация с цел получаване на подкрепа и доверие от страна на избирателите. Тази политическа легитимация се осигурява на политиците от телевизията (разбира се, и от медиите като цяло) чрез тяхното непрекъснато показване (присъствие). Следователно телевизията се грижи за и оформя имиджа на политиците, повишава техния статус. За политическите лица е важен ПР-ът, той им осигурява водеща позиция в медиите, а оттам и в общественото полезрение. От друга страна, телевизията се нуждае от зрелищност и сензационност, от всичко онова, което поражда афект, а това силно се подпомага от политиците, които са участници в различни значими или незначими (телевизионни игри) за обществото събития. Често представлява трудност за човек да открие заслужаващото внимание в политиката заради потока от идентични скандали и лични преживявания, които непрекъснато биват заменяни от нови. Телевизионният ефир се оказва удобно място за вземане на политически решения – назначения, уволнения. Всичко това дезинформира зад привидността, че информира. Това е така, защото скандалните случаи и преживявания, представени сензационно от телевизията, не могат по никакъв начин да разрешат проблемите на обществото, те дори и в повечето случаи не се отнасят до конкретен обществен въпрос.

 

 

 

Телевизията – информирани и/ или дезинформирани?

 

 

      Телевизията информира само тогава, когато телевизионната информация е подкрепена от няколко различни източника. Съмнението в нейната правдивост е с оглед на факта, че за телевизията са важни сензацията и зрелищността, които не оставят време за рефлексия и така водят до дезинформация. Във всички останали случаи без наличието на подкрепящи телевизионната информация факти не можем да бъдем сигурни в нейната достоверност.

 

 

 

За ползата от интернет

 

 

      Комуникацията в телевизията е от типа “един с много” (един субект с множество други субекти), а тази в интернет е от два типа - един с много и много с много. Затова всяка телевизия създава свои интернет страници и блогове, в които стават достъпни предавания и техни записи, репортажи, статии. Във взаимодействието на телевизията с интернет се дава възможност за обратна връзка с потребителите на информацията, тоест за привличане на нова аудитория. По този начин интернет се показва в ролята си на посредник между традиционните медии и обществото. Той спомага за разпространението на определени идеи, които достигат до повече хора.
      Интернет обаче може да се представи и в качеството си на заместител на телевизията (предава образи) и радиото (предава звуци). Ниската цена и бързината на електронната комуникация позволяват на отделния човек да заяви и защити позицията си пред хора и организации от цял свят. Най-голямата полза от интернет се корени в това, че той предоставя възможност на всеки човек сам по себе си да има значение, а не единствено и само като част от някоя група. Виртуалното пространство позволява на човек да публикува и изказва всякакво мнение, тоест няма значение колко нестандартно е то. Интернет е източник на нови идеи. Разбира се, не съществува гаранция, че тези идеи ще бъдат забелязани, разбрани и реализирани, но фактът, че са получили и заели своето място в необятното виртуално пространство със сигурност увеличава техните възможности за осъществяване. Колкото до информацията в интернет, тя става достояние веднага (за разлика от тази в телевизията, която е подбрана и ограничена), може да бъде коригирана бързо, ако се открият неточности в представянето й, съответно да бъде допълвана и разширявана.
      В интернет се открива блогосферата (съществуването на блоговете заедно в онлайн общност), която от гледна точка на журналистите например е важна, защото им позволява да създават свои блогове, в които да публикуват статии, изразяващи тяхното по-остро мнение, без да се налага да защитават определени политически или икономически идеи - неща, които са напълно характерни за традиционните медии. Блоговете представляват лични дневници. Те разполагат с хиперлинкове към други сайтове и така читателят получава допълнителна и разнообразна информация по разглеждания въпрос. Блоговете могат да имат както един автор, така и общност от автори. Основната цел на блогосферата е да направи общността главно действащо лице, което да мисли, разсъждава, да изказва свободно своето мнение и да се обединява при нужда в името на дадена кауза.
      Блогосферата е важна и за политическите лица, защото им позволява допълнително влияние върху обществото, от чието одобрение зависят. Политиците се възползват от блоговете (предимно по време на кампании) като представят политически партийни цели, използват ги за ПР и критикуване на опонентите си. Темите в политическите блогове често нямат връзка с дневния ред на обществото и поддържат една симулирана реалност. Ето защо срещу политическите лица в блогосферата се изправят различни хора, обединени в групи, защитаващи интересите си. Тези групи правят оценка на политическото управление като непрекъснато се информират от интернет сайтове на партийни институции и организации и така успяват да проникнат в действията на управляващите и да ги анализират, критикуват, да оказват натиск върху тях. Чрез официални и неофициални интернет страници гражданите имат достъп и до миналото на изборния представител, а това им помага да не се оставят да бъдат лесно манипулирани. В резултат на събирането и складирането на информация в интернет може да се търси отговорност за действията на изборен представител, които той е извършил преди години. Ако един потребител на интернет стане свидетел на някакво политическо действие, то за броени минути това действие става публично достъпно. Ето защо политиците трябва да вземат под внимание това, което казват гражданите, да следят престижа си в публичното пространство. При наличието на много и различни средства за масово осведомяване, ако отделният гражданин не бъде чут от един политик, то той винаги може да привлече вниманието към себе си отдругаде и да се бори за защита на правата си.

 

 

 

За вредата от интернет

 

 

      Интернет, подобно на традиционните медии, също може да е подчинен на политически и икономически интереси. Интернет е държавно контролиран в страни като Китай, Иран, Саудитска Арабия, Куба. Големи корпорации изкупуват правата върху едни от най-посещаваните уеб сайтове, например купуването на Google от Microsoft, навлизането на Google във Facebook и YouTube и др. В този случай от значение за медийните корпорации е не информираността на гражданите, а тласкането на аудиторията към потребление, което се подпомага от различните техники на манипулацията - реклама, маркетинг, пиар, и създаването на мрежа от взаимовръзки. Целта е да се задоволи масовият вкус, отношенията между хората са мимолетни, макар и многобройни. “Интернет постепенно се превръща в един онлайн мол за мулти-пазаруване”2. За информацията също можем да кажем, че се “консумира”, когато бива използвана, а не създавана.
      Огромното количество информация в интернет изисква силна концентрация. Неслучайно във виртуалното пространство се обръща значително по-голямо внимание на съкращенията, отколкото на дългите текстове - целта е да си спестим време. В интернет няма условие човек да бъде обективен. Анонимността и трудността при упражняването на цензура в интернет дават възможност на всеки потребител да напише каквото си пожелае и дори да наруши закона за интелектуалната собственост (авторско право, патент). Често непроверена и невярна информация от един сайт попада в друг и дори става достояние в традиционните медии и се предлага като реалност. Това води до недоразумения и скандали. Ето защо човек не трябва да се доверява напълно на това, което е прочел и чул (понеже написаното може да е в защита на нечий интерес), а да го подлага на съмнение, да го проверява и подкрепя с доказателства.

 

 

 

Интернет – информирани и/или дезинформирани?

 

 

      Ако телевизията сама по себе си не може да ни предостави различни източници на информация, то интернет прави това (книги, вестници, списания). Можем да кажем, че сме информирани от интернет, когато успеем да открием в предоставените ни средства информация, която съвпада с тази, която сме чули/прочели някъде, и по никакъв начин не й противоречи. В противен случай всяко едно твърдение, че сме информирани, би било неправдоподобно.

 

 

 

Телевизионна и/ или интернет информация?

 

 

      Въпросът, който си поставихме още в началото, бе дали телевизията и интернет ни правят едновременно информирани и дезинформирани, или, напротив - само едно от двете. От една страна, когато говорихме за телевизията, видяхме, че в нея информацията, която се представя на зрителя, е сензационна и зрелищна, зависима от определени интереси. От друга – говорейки за интернет, забелязахме, че той има както своите положителни, така и своите отрицателни страни, и че също интернет информацията може да защитава нечии интереси. Ето защо не трябва да се доверяваме нито само на телевизията, нито само на интернет, а непрекъснато да търсим доказателства за потвърждение на дадена информация в различни средства за масово осведомяване. В този смисъл изобщо не става въпрос за избор между две алтернативи. Ако сме достатъчно образовани, мислим самостоятелно, сами изграждаме собствените си преценки, критични сме към това, което ни се представя от медиите, то със сигурност възможността да се заблудим по отношение на дадена информация и да се оставим да бъдем ръководени в решенията си от точно определени средства за масово осведомяване е малка или дори никаква.

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Лозанов, Деянова и Спасов, Медии и преход, 69-70 [горе]
2 Проданов, Дигиталната политика, 31 [горе]

 

 

---

 

Библиография:

 

Bourdieu, P. (1996). Sur la télévision suivi de L`emprise du journalisme. Paris: Liber – Raisons d`agir, 96 с.
Лозанов, Г., Деянова, Л., Спасов, О. (2000). Медии и преход. София: Център за развитие на медиите, 199 с.
Лозанов, Г., Спасов, О. (2011). Медиите и политиката. София: Медийна демокрация, Конрад Аденауер, 256 с.
Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика (второ е-издание). В. Търново: Фабер, 452 с.

 

 

 

Електронна публикация на 07. октомври 2013 г.
г1998-2013 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]