Лайбниц, Кларк

немска класическа философия

Литературен клуб | философия | феноменологично ателие

Кореспонденцията между Лайбниц и Кларк, 1715

 

 

Превод от немски: Виолета Кръстева

 

 

 

      Първо писмо на Лайбниц, откъс от 1715

 

 

      1. Изглежда естествената религия (в Англия) се намира в извънреден упадък. Някои допускат, че човешките души и дори самият Бог са материални.
      2. Монсеньор Лок и последователите му не са съвсем сигурни дали душите са материални и произхождат от природата.
      3. Монсеньор Нютон казва, че пространството е органът, който Бог използва, за да възприема нещата. Ако Бог обаче се нуждае от помощно средство, за да възприеме нещата, то тогава те не са напълно зависими от Него, нито Негово произведение.
      4. Монсеньор Нютон и последователите му имат доста чудно мнение за Божието творение. Така Бог е принуден от време на време да навива часовника си, в противен случай би спрял. Той не притежава достатъчно проницателност, за да му придаде постоянно движение. Божията машина е толкова несъвършена, че Той е принуден от време да я чисти и даже да я ремонтира чрез изключителна намеса. Той е толкова несръчен занаятчия, колкото по-често е принуден да привежда в ред и да поправя произведението Си. По мое мнение, винаги е налична една и съща сила и ефикасност, която се предава от материя на материя поради природните закони и чудесния предустановен ред. Смятам, че когато Бог извършва чудо, Той не го прави, за да удовлетвори нужди на природата, а по милост. Да се мисли другояче, означава да се подценят Божията мъдрост и мощ.

 

 

 

      Първо възражение на Кларк

 

 

      1. Вярно е и, за съжаление, както в Англия, така и в други страни има хора, които отричат естествената религия и до голяма степен я фалшифицират. Освен на осъдителни човешки склонности, това трябва де се припише главно на фалшивата философия на материализма, на която „Математически пронципи на натурфилософията” очевидно противоречат. Вярно, някои допускат, че човешката душа и дори Бог са материални същности. Но онези, които го правят, са основните противници на „Математичеаски принципи на натурфилософията”. Тези принципи и наистина само те доказват, че материята или тялото са най-низшата и незначителна част от Вселената.
      2. Това, че г-н Лок е стигнал до съмнението дали човешката душа e нематериална или не, може да се предположи само от някои части на съчиненията му. Все пак, има само няколко материалисти, негови последователи и тъкмо противници на „Математически принципи на натурфилософията”, които допускат съвсем малко или почти нищо от неговите заблуди.
      3. Сър Исаак Нютон не казва, че пространството е органът, който Бог използва за възприемане на нещата, нито че Той изобщо използва някакво помощно средство за това; напротив, тъй като е вездесъщ, възприема нещата поради непосредственото си присъствие в тях без намесата на някакъв орган или помощно средство и то в цялото пространство, където те винаги искат да се намират. За да стане по-разбираемо, той го онагледява чрез сравнение. Така кактo човешкият ум, поради непосредственото си присъствие спрямо образуваните от сетивните органи илюстрации, съответно картини на нещата в мозъка, вижда тези илюстрации сякаш те са самите неща, така Бог вижда всички неща поради непосредственото си присъствие в тях, защото Той присъства както в самите неща, така и във всички неща във Вселената и то както човешкият ум във всички образувани в мозъка илюстрации на нещата. Сър Исаак Нютон счита мозъка и сетивните органи за помощни средства, чрез които се образуват тези илюстрации, но не такива, чрез които умът вижда, съответно възприема тези илюстрации, ако те се образуват по този начин. Той не счита нещата във Вселената така, сякаш са само илюстрации, образувани от определени помощни средства или органи, а като действителни неща, създадени от самия Бог и виждани от Него без намесата на органи на всички места, където могат да се намират. Това подобие е всичко, което сър Исаак Нютон мисли, поради допускането, че безкрайното пространство е така да се каже сензориумът на Всевишния.
      4. Причината един занаятчия да се счита за толкова сръчен сред хората, колкото по-дълго върви направената от него машина, е, че умението на един човешки творец се състои само в сглобяването и нагаждането на определени механизми. Причините за тяхното движение като тежести, пружини и подобни са напълно независими от занаятчията и силите им не се създават от него, а само се нагаждат една спрямо друга. Това, което Бог начева, е нещо съвсем друго, защото Той само сглобява и съставя нещата, а Той самият е първопричинителят и постоянният пазител на техните първични, съответно задвижващи сили. Затова не е е унижение, а истинска възхвала за Неговото творение, като се казва, че нищо не се случва без неминуемото му господство и надзор. Възгледът, че светът е голям механизъм, който функционира без Божията намеса, както часовник без помощта на часовникаря е този на материализма и фатализма и под претекст, че Бог е intelligentia supramundana, води до изключване на Божието провидение и властване над света. По същия начин, както един философ може да си представи, че от начaлото на Сътворението всичко може да протече без някакво господство или намеса на Божието провидение, така и един невярващ лесно може да се аргументира и да приеме възгледа, че нещата си протичат от цяла вечност както и сега и то без истинско сътворение, съответно някакъв истински първопричинител, а просто поради това, което те аргументират като всезнаеща и вечна природа. Ако един крал притежава кралство, в което всичко протича без владичеството и намесата му, без да му обръща внимание и да се разпорежда какво да се случва, тогава кралството е негово само по име и не заслужава титлата „крал” или „господар”. Срещу онези, които допускат, че при едно земно управление нещата могат да вървят добре, без кралят да се разпорежда или управлява, с основание могат да бъдат заподозрени, че искат да отстранят краля. Който твърди, че ходът на света протича без постоянното ръководство на Бога като върховен владетел, неговото учение определено е склонно да Го изключи от света.

 

 

 

 

 

      Второ писмо на Лайбниц

 

 

      1. С право се установява от адресираните до принцесата на Уелс писма, с които Нейно величество имаше добрината да ме запознае, че освен за низките страсти, принципите на материалистите допринасят за разрастване на безбожието. Няма причина да се добавя, че „Математически принципи на натурфилософията” са в противоречие с принципите на материалистите. Напротив, те са същите с тази разлика, че по образец на Демокрит, Епикур и Хобс се ограничават изцяло до математически принципи и признават само тела, докато християните-математици признават и нематериални субстанции. Затова на принципите на материалистите трябва да се противопоставят не математически принципи (в обичайния смисъл на думата), а метафизически. Питагор, Платон и до известна степен Аристотел са имали за тях само приблизително знание, но аз претендирам, че съм ги обосновал убедително в моята Теодицея, дори да съм го направил по общоразбираем начин. Решаващото положение в математиката е законът за противоречието, съответно идентичността, т.е едно изказване не може да бъде едновременно вярно и невярно. Затова А е А не може да бъде не-А. Само този закон е достатъчен, за да се обосноват геометрията и аритметиката, т.е всички математически закони. За да се премине от математиката към физиката, е нужен един друг закон; това е законът за достатъчното основание, който съм установил в моята Теодицея, а именно, че нищо не случва, без да има причина да е така, а не другояче. Затова когато Архимед искал да премине от математика към физика в неговата книга De equiriblio е трябвало да използва този основополагащ закон за достатъчното основание в един специален случай. Той вижда как при везна в равновесие, като добави еднакви тежести, тя остава в покой. Това е така, именно защото няма причина едната страна да се наклони по - надолу. Сега само с помощта на този закон, че трябва да има основателна причина, защо нещата са такива, а не другояче, може да се докаже съществуването на Бога и цялата част от метафизиката, съответно естествена теология и до определена степен дори независимите от математиката принципи на физиката, т.е динамичните принципи, съответно тези на силите.
      2. По-нататък се твърди, че според „Математически принципи на натурфилисофията” т.е според философията на монсеньор Нютон (точно математически принципи тук не се изказват), че материята е най-незначителната част от Универсума. Именно той допуска и празно пространство заедно с материята, като според възгледите му, материята изпълва само малка част от това пространство. Демокрит и Епикур твърдят същото, само че се различават от монсеньор Нютон по количеството на материята и вероятно според тях е имало повече материя в света отколкото по мнението на Нютон. Мисля, че трябва да им се даде предимството, че колкото повече материя има, толкова повече възможности има Бог да упражнява мощта и мъдростта Си, и точно затова, наред с други причини, съм на мнение, че изобщо няма празно пространство.
      3. В приложението на Нютоновата Оптика ясно е отбелязано, че пространството е сензориум на Бог. Думата сензориум досега винаги е имала значението „орган за сетивно усещане”. Той и приятелите му сега може да имат нещо съвсем друго предвид, нямам нищо против.
      4. Допуска се, че присъствието на душата е достатъчно, за да се осъзнава какво се случва в мозъка. Точно това оспорват отец Малбранш и всички картезианци и то с право. Необходимо е нещо съвсем друго от простото присъствие, за да представи някой нещо, което протича пред другиго. Според монсеньор Нютон, пространството е непосредствено присъстващо спрямо тялото, което то съдържа и с което се измерва. От това следва, че пространството осъзнава какво се случва в тялото и че си спомня след като тялото го е напуснало? Освен това, тъй като душата е неделима, непосредственото й присъствие в тялото, което човек може да си представи би се състояло в една точка. Как тогава може да осъзнава какво се случва извън тази точка? Претендирам, че съм първият, който е показал как душата осъзнава какво се случва в тялото.
      5. Причината защо Бог осъзнава всичко е не само простото Му присъствие, но и действието Му. Той запазва нещата чрез действие, като винаги създава всичко, което е добро и съвършено само по себе си. Тъй като нито душите имат непосредсрвено въздействие върху телата, нито телата върху душите, взаимното им съгласуване не може да се обясни само с присъствие.
      6. Истинската причина, която ни кара да възхваляваме една машина, цени повече изпълнението, отколкото причините й. Дивим се не толкова на могъществото на конструктора й, а на изяществото й. Основанието да се възхвалява Божията машина, защото Той я е създал изцяло, без да вземе материя от другаде, не е достатъчно. То е не само слаб претекст, под който човек се вижда принуден да се скрие. Основанието Бог да се отличава от всеки друг конструктор, не е че създава изцяло всичко, а занятчията трябва да си търси материята; това предимство произхожда само от мощта Му, има и друга причина за Божието превъзходство; тя произхожда от мъдростта Му. Така машината Му трае по-дълго и върви по-регулярно от тази на друг конструктор. Който купува часовник, не го е грижа само за това дали занаятчията го е произвел сам или някои части са произведени от другиго и той само ги е сглобил. Дори когато занятчията е получил дарбата от Бога да създава материята на колелетата, човек не би бил доволен, ако нямаше дарбата да ги сглоби правилно. Така, който иска да е доволен от Божието произведение, причината не е само споменатата.
      7. Изкусността на Бога не бива да седи по-долу от тази на един занаятчия, тя трябва да я надхвърля. Създаването на всичко не признава достатъчно нито мъдростта, нито могъществото Му. Всички, които настояват противното, допускат грешката на Спиноза и материалистите, като уверряват, че са далеч от това. Те признават могъществото на Първопричинителя на нещата, но не и достатъчно мъдрост.
      8. Не казвам, че материалният свят е машина или часовник, функциониращ без Божията намеса и достатъчно подчертах, че сътворените неща се нуждаят от постоянно въздействие. Настоявам, че той е часовник, който функционира без да се налага да бъде поправян. Иначе трябва да се каже, че Бог притежава по-добър. Бог предхожда всичко и подпомага всичко. В проиведенията Му има предустановена хармония и красота.
      9. Това мнение изобщо не изключва Божие провидение и владичество. Напротив, то го счита за съвършено. Истинското Божествено провидение изисква съвършена предвидливост. От друга страна това не изисква само Той да предхожда всичко, но и да е осигурил всичко с подходящи и предваритилено подготвени противосредства. В противен случай би му липсвала или мъдрост, за да предвиди нещо, или могъщество, за да се погрижи за него. Той би бил като бога на социнианите, който живее ден за ден, както казва монсеньор Юреу. Вярно е, Бог успява да изпревари неведнъж пречките, както по мението на онези господа, които искат да Го принудят да се поправя, ако не успее да ги предходи. Това обаче ми прилича на голямо несъвършенство. Така трябва да Му липсва или могъщество или добра воля.
      10. Не мисля, че мога да бъда укоряван с право, ако съм казал, че Бог е intelligentia supramundana. Критиците искат ли да кажат, че е intelligentia mundanа, т.е световната душа? Надявам се, че не. Все пак биха сторили добре, ако се пазят да не се поддадт подсъзнателно на тази представа.
      11. Сравнението с крал, при когото всичко тече, без той да се грижи за него, изобщо не подхожда тук, защото Бог постоянно пази нещата от свършека им и нищо не може да съществува без Него. Затова кралството по никакъв начин не е такова само по име. Това би било сякаш човек е така добре възпитан от един крал, оставил грижата за прехраната на неговите способности и добра воля; така никога не е нужно да въвежда отново ред в нещо и може да се каже, че е крал само по име.
      12. Последно. Ако Бог е принуден от време на време да поправя нещо в природата, това трябва да се случва по естествени или свръхестествени начини. Ако се случва по свръхестествен начин, тогава трябва да се прибегне до чудеса при наместа Му в природата, резулалт който свежда хипотезата до абсурд. Именно с чудеса всичко може да се обоснове без усилие. Ако се случва по естествен път, тогава Бог не би бил intelligentia supramundana и би бил в природата на нещата, т.е световната душа.

 

 

 

 

 

    ---

     

    Преводът е по:

     

    Der Briefwechsel Leibniz-Clarke

     

    Uebersetzt und herausgegeben von Volkmar Schueller

Електронна публикация на 26. май 2010 г.
г1998-2010 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]