Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете.
     Много тежести ъществуват за духа, за силния, издържлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.
     - Що е тежко! - така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
     - Що е най-тежкото бреме, смелчаги! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си?
    Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?
    Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
    Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?
    Или може би: да си болен ида препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти.
    Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас.
    Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
    Ала в самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.
   Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.
   Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам“.
   „Длъжен си“ лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“
   Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: „Всяка ценност на нещата блести по мен.“
   Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност - това съм аз.
Наистина не бива да има вече никакво „Аз искам.“ Тъй рече змеят.
   Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?
   Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество - това е в състояние да осъществи мощта налъва.
   Да се извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга - за това, братя мои, се изисква лъв.
   Да си извоюваш правото на нови ценности - това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.
   Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си“, докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.
   Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?
   Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“
   Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.
   Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете.
   Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен „Пъстрата крава“.