Адриана Иванчева

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | литературна критика

 

Безопасни игли

 

Адриана Иванчева

 

 

 

         В началото на юни гледах четвъртото поред представление на мултимедийния хайку-спектакъл „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки“ по 105 хайку на Петър Чухов, който се играе под патронажа на Посолството на Япония в България. Симфония от изображения, музика, мултимедия и интерпретация на 4 езика (български, английски и руски, във визията и японски), възприех този кратък по време спектакъл като глобално събитие, което подчертава особеностите в културата и традициите на четири народности, като едновременно ги слива в симбиотична връзка.
         Мая Кисьова (сценарист, режисьор и актьор в „Безопасни игли”) е осъществила новаторски и амбициозен артефакт, който няма аналог в родината ни. Представлението е озвучено от самия автор Петър Чухов, носител на Голямата награда за поезия на Музея “Башо” в Япония, който чете поезията си заедно с актрисата. „Безопасни игли” представя по оригинален и модернистичен начин японската форма хайку чрез актьорство, картини, фантастичната музика на Петър Чухов. Мултимедията, организирана от д-р Валентина Фиданова-Коларова и фото-хайгата на младия художник Рафаил Георгиев, помагат на аудиторията да се потопи в една мистичност, съвършена красота, безпрецедентна символичност и детайлност. Не е нужно публиката да бъде предварително подготвяна, за да усети атмосферата и настроението на това изкуство.

 

 

Хайку

 

         7-те цикъла на сценария акцентират върху основни житейски етапи. А те от своя страна се сливат с възприятията от четирите сезона. Петър Чухов е усетил много точно ритъма на съвремието, човешките търсения, залитания и ценности, неувяхващата нужда от любов, щастие, споделеност, полета на духа и мисълта. Хайку са наситени с образи - игриви и забавни, ведри и носещи белезите на жизнерадостност, както и мрачни, натоварени с нюансите на тленността, самотата, отчуждението, болката.
         Подбраните 105 хайку разгръщат сякаш 105 дни от нашето ежедневие, всеки един различен и уникален със своите изживявания, случки, очаквания, трепети и смисъл.

 

 

Мултимедия

 

         „Безопасни игли” е пиршество за сетивата, каквото само неподражаемия Изток може да ни предостави чрез звук, картина, мултимедия, стихове и актьорска игра. По неповторим начин всички тези ефекти си сътрудничат и се допълват за изграждането на единна концепция и въздействие върху публиката. С изострена сетивност се приема духа на театрално-поетичното събитие, което пробужда всички цветове и звуци на съществуването чрез много артистичната фото-хайга на Рафаил Георгиев, която хармонично оцветява думите от хайку с картини на златни есенни листа, тучна зеленина, топящ се сняг, урбанистични елементи, образи и предмети в символични и модернистични комбинации. Проектът е подготвян в продължение на една година, в която са направени през 4-те сезона снимки за мултимедийните изображения и фото-хайга в България и Полша (София, Балчик, Краков, Закопане и Аушвиц).
         Оригиналната авторска музиката прелива в звуците на годишните сезони и претворява чувствата, метежите, щастието, тъгата, смъртта и живота. Сцената е изчистена от предмети (на нея има само един куб), досущ като самите хайку - изчистени от глаголи и действия.
         Спектакълът съвместява националните ни традиции с източни културни ритуали (нестинарски танц и чайна церемония). Той е театрално-поетична демонстрация на съвременост, урбанистични картини, ценностната система в обществото на 21-ви век, както и на историческа памет, древни традиции, обръщане навътре в душата и поглед в едно отминало (или бъдещо) духовно измерение.

 

 

Актьорът

 

         Мая Кисьова въвежда зрителя в символиката на хайку. Точно и професионално интерпретира стиховете на трите езика - български, английски и руски. Актрисата се движи ефимерно и елегантно на сцената. Всеки жест е издържан и целенасочен, носещ смисъл и постига въздействие върху аудиторията. Като режисьор тя е изградила структурата на спектакъла така, че авторът може да влезе да “играе” на живо във всеки момент, в който пожелае. И вярва, че този момент ще се случи един ден. Това е градивният спор между двамата творци – Петър Чухов държи да се дистанцира, спазвайки традицията хайджинът да “отсъства” от последващата съдба на текста си. Мая Кисьова отстоява позицията, че спектакълът на 21 век, за да бъде уникален, трябва да носи градивната енергия и на “нарушаване на правилата”.
         Но и като единствен засега актьор в спектакъла, тя се справя блестящо. Превъплъщенията й са прекрасни, носят дълбоко лично познание на хайку, задълбочено изследване на източните култури и битност, ангажираност и симпатия към културата и духа на древността и същевременно на новото време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]