Д-р В. Балджиев

литературна история

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

III.

 

Как легендата става на роман.

 

         Няма съмнение, че на г. Вазова са известни елементарните изисквания при създаването на едно художествено произведение. Нему трябва да е известно също не само историческото развитие на този вид поетическо произведение, което се нарича роман; но и установените вече понятия върху техниката му.
          Днес полето на романа е действителността, задачата му - моралът.
          Двете тези необходимости трябва да се съединят в едно цяло, в една неразривна связ, в една хармония заедно с главната идея, която си пробива път и се провежда в романа.
          За да се изпълни това, необходими са съответветствени елементи, които със своите качества и стремления да са удобни за правилно и хармонично съчетание. Освен това елементите не трябва да бъдат ни повече, ни по малко: в първия случай става претрупвание, във втория - образите остават непълни. Когато вече почвата и идеята са готови, когато елементите за развитието на действителността са избрани и обмислени, тогава поетът съставлява плана на действията, вдъхва душа на тези елементи, т.е. на съществата и те заживяват и захващат действията си, за да изпълнят своите определени задачи, та тъй да стигнат определената обща цел - реализирането идеята на поета.
          При това обръща се сериозно внимание и върху начинът на действията и мотивите, които ги направляват. В първия случай имаме: целесъобразността на действията; във втория - естествеността на събитията. Под думата "целесъобразност" ние разбираме, че никое лице не трябва да прави дела, които нямат значение за общата идея: защото в такъв случай става препълвание с епизоди, които развалят, колкото и красиви да са те, и които пораждат дисхармония и събарят равновесието и единството.
          Под думата "естественост на събитията", ние не разбираме случаите, които чудесно и неочаквано се явяват да завържат или отвържат възел.
          Неочакваното, чудесното, сляпата исковна случайност са в архивите на отживяла теория. Изисква се случката да бъде естествена, очевидна, вярна на действителността, и действията на героите да не са поставени в зависимост изключително от случая. Голямо безвкусие е да се мисли, че направения ефект чрез една изкована случка, туря бисер на творението.
          Освен гореизложените изисквания има още две неща, които са въпрос на вкуса и мерило на фантазията. Това са: неповторението и естествеността във вървежа на действията.
          Повторението омръзва с еднообразието си. Повтарят ли се едни и същи мотиви, това е признак на безвкусие. Сглобен ли е планът на действията много изкуствено, т.е. пресилено, това е признак на бедна фантазия.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 29. март 2003 г.
Публикация в кн. „Критика върху „Под игото“, Д-р Васил Балджиев, София, 1896 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]