Д-р В. Балджиев

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

VII.

 

Класификация, от която романа става разбираем

 

         Изобилието на действующите лица на пръв поглед замъглява характерните оттенъци на романа. Но при обстоятелството, че известни общи черти дават възможност да се класифицират лицата в отделни категории и групи, ние лесно отгадаваме причините на общата безпринципност, бездейност и отсъствието на едно определено направление. Общите черти са: страхливостта, слабохарактерността, малодушието, предателството и интриганството.
         Предателството върви с интриганството, страхливостта - с малодушието, слабохарактерността - с нерешителността.
         От това съчетание на общите черти, лицата се явяват подразделени в отделни групи, от които всяка една въплощава в себе си някоя от характерните черти.
         Така: към категорията на предателите и интригантите се съвпадат: Мардевенджиев - псалта, Кирияк Стефчов, Юрдан Диамандиев, Рачко Пръдлето, Хаджи Ровоама и Аврам от Рахманларе.
         Към категорията на страхливците и малодушците се съвпадат изобщо „дивите глогове“ из „чичовци“, които са преселени и разплодени в „Под Игото“, като: Хаджи Смион, Г-н Фратьо, Иванчо Йотата, Михалаки Алафрангата, Дамянчо Григора, Генко Гинкин, Мичо Бейзадето, Ганко Кафеджията и др. Тук спада и героя Огнянов.
         Към категорията на слабохарактерните и нерешителните се спадат: Доктор Соколов, Ярослав Бързобегунек, Марко Иванов, Поп Ставри, Никола Неткович - просветения, Франгов - горящата глава, Попов - патриота, Безпортов - съзаклятника, Лалка Юрданова, Дякон Викентий и др.
         При такова болшинство испъкват само малцина, които правят исключение било по някои каприции на съдбата, било по някои недостатъци, било по природни особености или по вродени добри качества.
         Такива са: Кандов - студента, Заманов - шпионина, Милка Тудоричина, Колче Слепеца, Иван Боримечката, Отец Еротей, Каблешков и Мирчен - въстанника.
         Хрътката, вълците, мечката, бивола и Мунчо идиотът, не можем постави в никаква категория, при всичко, че г. Вазов ги е истъкнал на почтенни места.
         Няма съмнение, че при такова всепоглъщающе болшинство, е рядкост да излезе един идеал неопятнен. На всяка крачка ние се спъваме в слабохарактерности, нерешителности, малодушие и предателства. Един дух от въплотен страх вяе на всякъде, даже и там, дето трябва самоотвержение, храброст и геройство. И наместо да тържествува идеала нравствено, ние го виждаме погазен от самите герои, които са се наели да го издигнат за назидание.
         Това печално последствие, което погубва нравствената страна на романа и го лишава от най-необходимото изисквание: нравственната победа на идеала, произтича от обстоятелството, че г. Вазов и взел героя си Огнянов от болшинството, т. е. от негодните елементи. Тази е главната грешка, която лишава романа от истинско поетическо вдъхновение. Духът на поета е увлечен от потока на това болшинство, а не от незибленния идеал, който може да живее и само в една отделна единица в борба против всички враждающи елементи.
         Нека героя падне, не смъртта му да испълни сърдцата с неугасим огън на патриотизма, на правдата и истината; разбира се, не сърдцето на един луд Мунчо, който осквернява българското чувство и памет на падналите герои в Перущица и Панагюрище.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 25. август 2018 г.
Публикация в кн. „Критика върху „Под игото“, Д-р Васил Балджиев, София, 1896 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]