“СЕДЕМ ДНИ БЕЗГРИЖИЕ”НА ВЛАДИМИР ПИСАРСКИ  -
ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРЕОТКРИЕМ СВЕТА ОТКЪМ ПО-ДОБРАТА МУ СТРАНА

Рецензия от Д. Гигов

 

     С всяка своя книга Владимир Писарски търси изненадващото, невидяното от другите ъгълче на Всемира, за да им го покаже в светлината на своето творческо Аз. Както и в предишните три книги - стихосбирката “Неотклонение” и романите “Хомо Булгарис” и “Остров”, “Седем дни безгрижие”, смея да кажа, по традиция, ни предлага ново, различно преживяване. Разлиствайки страниците на новелата, човек има чувството, че е надянал някакъв особен вид очила и слушалки, които му дават възможност да види и чуе нещата в друго измерение. С добронамереност и готовност да приемеш красиво и грозно, да се насладиш на мига и да изслушаш авторовите съждения в лекия воал на хумореската. Защото основният похват в книгата е смеха - понякога парлив, друг път самоироничен, ала всеки път пречистващ.
     Сюжетът е повече от семпъл - приключенската хроника на седем дни риболов, прекарани от двамата герои по бреговете на язовир Искър. Две съвременни, градски чада реагирали срещу бруталното си ежедневие с бягство към все още живата тук-там Българска природа. Разбира се, автор като Писарски не би могъл да остане само в този повърхностен слой. Чрез премеждията и сблъсъците в “дивата” природа разказвачът-герой преоткрива собствената си същност, оценява с друг аршин стойностите в живота, намира причина и смисъл да живее в хармония с естеството, т.е. света около нас. Носталгията по изчезващата природа не е просто плачлив вопъл. Тя е по-скоро смях през сълзи, смях над недалновидността на човешката същност, над умението сами да си създаваме проблеми, за да се хвалим, че сме ги разрешили. Пасторалът, в който ни потапя “Седем дни безгрижие”, не е блудкав и самоцелен, защото преживяното, усетеното с длани и душа, никога не звучи кухо. Книгата лекичко и уж случайно ни учи на Любов и съвестно отношение към ближните, били те хора, животни, цветя или говорящи лястовици. “Книга-консервена кутия” както се шегува Писарски, която да можем да отворим в мигове на бездуховност и песимизъм и да подкрепим душата си преди следващото изпитание. Или както най-добре е казано в края на новелата: “Седем дни отлетяха като ято жерави, но техният вик ще кънти в спомените ни, ще ни топли в студените нощи, ще създава сънища в пустеещото от суета и безличие градско ежедневие. СЕДЕМ ДНИ - седем нови приказки за подрастващите и още неродени деца. Седем дни безгрижие…” Бих добавил - но с много грижа за бъдното.







Електронна публикация на 21. февруари 2002 г.

г2002 г. Д. Гигов. Всички права запазени.
г2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени.