Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

„Ала булгаро” и Александър Томов

 

Борислав Гърдев

 

 

      Следя от повече от две десетилетия творческото развитие на Александър Томов. Той ми допада като писател, пиша редовно за неговите книги и беше съвсем логично в самия край на 2009 г. да се запозная с романа му „Ала булгаро”, издаден от Издателство „Сиела”. Мен специално прословутата му продуктивност не ме впечатлява, нито изумява. Чувал съм от него, че така е устроен, че трябва непрекъснато да пише и че в сравнение с Жорж Сименон активността му е направо скромна. Отдавна свикнах и разпознавам безпогрешно прийомите на неговия стил. Не съм съгласен, че книгите му са написани небрежно и неграмотно или че в тях липсва редакторска намеса. Това е умишлено следвана писателска стратегия. Томов съзнателно и целенасочено снизява качеството на своя изказ, за да бъде разбираем от широката читателска маса, той умишлено търси и прокарва похватите на екшъна, мелодрамата и драматичното приключение в своите текстове, за да бъде забавен и увлекателен, но същевременно обилно гарнира романите си с нелицеприятни и тревожни философски размисли и обобщения, касаещи както съдбата на България, така и на европейската цивилизация, които издават неговия стабилен интелект, нивото на креативното му обобщаващо мислене, с което той категорично превъзхожда събратята си по перо Христо Калчев и Владо Даверов.
      Всички тези особености на неговия натюрел ще открием и в романа му „Ала булгаро”. С този текст аз съм запознат още от 1994 г., когато го четох като сценарий в кратко просъществувалия вестник „Бояна филм експрес”. Помня , че го четох по Коледа и тогава бях впечатлен от неговите находки, тайно вярвайки, че от „Ала булгаро” би се получил приличен военновременен екшън, заснет с американска финансова помощ. Явно до филмиране на сценария не се е стигнало и 15 години по-късно той ни изненадва в новото си битие на роман. Самият текст търпи съществени промени, превръщайки се в епос. Разказът е по-обстоятелствен, въпреки че е напрегнат и кондензиран в рамките на не повече от три денонощия, героите са обрисувани с любов и замах, действието тече в бесен ритъм, а финалът е неочаквано разтърсващ.
      „Ала булгаро” привидно описва приключенията на един американски журналист – Джон Смит, пратен от американските военни и нюйоркския вестник „Телеграф” да вземе интервю за настоенията в България в преломно за нея време от прочутия ни банкер Беров, зад който не е трудно да открием познатия облик на Атанас Буров, а всъщност е прозорлив и горчив размисъл за българския манталитет и съдба, които са изконни и не се променят при никакви катаклизми и преломи. Писателят не се уморява да кори съгражданите си за техния егоизъм, индивидуализъм, наивитет и политическо късогледство, но чрез образа на Беров – витален, жизнен и толкова атрактивен, всъщност се обяснява в любов към България и нейната трагична орис. Тай се опитва да погледне на неповторимите септемврийски дни от 1944 г. през погледа на американец, банкер, представител на умиращата ни буржоазия и на преводачката и любовницата му Меркада – Мария. Така картината на раждащите се промени става по-обемна и стереоскопична, натоварва се с допълнителен вътрешен драматизъм, очертавайки контурите на започващата национална катастрофа, в която страната ни попада след навлизането на Червената армия и поемането на властта от нашите комунисти. Томов равномерно разпределя симпатиите си към Джон и Мария от една страна и към Беров и приятеля му философ Роман Славов от друга. Той изпълва повествованието с безкрайните монолози на Беров, зад които прозират собствените му писателски терзания за настоящето и бъдещето на неговия народ, а неподражаемо пресъздадената беседа с Роман Славов е всъщност възстановка на есенцията от безкрайните разговори, които самият писател е водил с без време починалия му любим син Роман Томов, специалист по антична литература и философия. В интерес на истината на моменти тези „размисли и страсти” натежават със своята умозрителност, но като опитен професионалист Алексанъдр Томов бърза да превключи на вълна екшън, вкарвайки в сюжета си и ужаса на първите масови гробове и партизански отмъщения, и суровият и разтърсващ любовен триъгълник Беров – Мария – Джон Смит и неочаквания финал със спасяването на американеца от сръбските партизани за сметка на обесилата се негова любима .
      „Ала булгаро” е ефектно написан четивен роман. Преследва касовия успех и го постига, но не самоцелно. Това не е типичният роден бестселър. Той не би бил дело на Александър Томов, ако в него липсваха прозренията му за абсурдната българска орис, за консумативната стихия, движеща обществения прогрес и за парадоксите на модерното време, в което живеем и което творецът умело нарича Ново Средновековие. Именно тази философска плънка отделя рязко и категорично романа от потока родни скорозрели хитове, превръщайки го в силен и актуален текст, издаващ творческата зрелост на автора си, от когото и в бъдеще ще очакваме нови творчески предизвикателства.

 

 

 

---

 


Александър Томов. Ала булгаро. Редактор: Мариана Шипковенска, Изд. Сиела, София, 2009

 

 

Електронна публикация на 02. януари 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]