Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

„Аватар” – суперзрелището на надеждата

 

Борислав Гърдев

 

 

      Най-после се появи големият филм на 2009 г. Цяла година се ядосвах на постните продукции, пресекли океана, та се наложи да хваля и скромни хитове като „Обществени врагове” на Майкъл Ман, но и да кастря дългоочаквани разочарования като „Безславни копилета” на Куентин Тарантино. Всъщност дълбоко в себе си таях надежда, че „Аватар” няма да ме разочарова и че Джеймс Камерън ще се представи във върховата си форма, но това, което видях надмина очакванията ми. Винаги съм се възхищавал на креативните качества на създателя на „Титаник”, но в „Аватар” той наистина е на недостижима висота. Впрягайки технологиите и ентусиазираният си екип в това поредно дръзко и скъпострувящо начинание, Камерън създава зрелище, каквото още не сме гледали и което дълго ще бъде определяно за критерий на Киното като такова. Дори нещо повече, струва ми се, че с „Аватар” Камерън чертае нов път за развитието на киноспектакъла, преформулирайки задачите и задавайки новите кодове на зрелищно – емоционалната същност на Седмото изкуство.
      „Аватар” е както отчет на постигнатото от sci-fi жанра (от „Кинг Конг” и „Властелинът на пръстените” на Питър Джаксън, през „Звездни войни” на Лукас до „Матрицата” на братя Уашовски) и историческия епос („Троя” на Волфганг Петерсен и „Апокалипто” на Мел Гибсън), така и равносметка на творчеството на самия Джеймс Камерън. „Аватар” е тази необходима антология на неговите достижения, без която не би се родил и следващият му проект „Битка на ангели”.
      Като пълноправен продуцент, постановчик , сценарист и редактор Камерън застила поредния си суперзрелищен спектакъл с идеи, образи и сюжетни находки, съпътствали развитието на целия му творчески път. И това не е случайно –„Аватар” е проект, изстрадан цели 15 години с цена над 200 милиона долара! Това е свръхамбициозен и свърхличен филм, който в света може да бъде реализиран само от един човек – от него.
      Като сюжет той наистина не блести с някаква изключителна оригиналност. И причината е повече от тривиална – още през 1995 г. Джеймс Камерън разработи като сценарист аналогичен проблем за приключение във виртуалната реалност в недооценения „Странни дни” на Катрин Бигълоу с Ралф Файнс и Анджела Басет.
      Сега вече всичко е много по-пищно и ефектно, сочно и обстоятелствено – парализираният морски пехотинец Джеймс Съли е изпратен в примамливо – опасния свят на планетата Пандора, за да събере за могъща минна корпорация минерал, наречен унобтаниум. Пандора е населена от шестметрови хуманоидни сини същества - нейвита, враждебно настроени към земните колонизатори и стръвно бранещи своя начин на живот. Съли е изпратен на опасна мисия. Той се превръща в хибрид между човек и нейви, контролиран от съзнанието на човек – оператор. Така Джеймс Съли – Сам Уортингтън става АВАТАР, а след като се влюбва в красивата Нейтири – Зоуи Салдана , е вече част от народа ейтикон, като впоследствие дори повежда като вожд битката срещу окупаторите – земляни, предвождани от полковник Майлс Кварич – Стивън Ланг...
      Като ниво на реализация „Аватар” е връх на филмовата технология и такова смайващо зрелище, каквито само Камерън може да измайстори. Специално за мен гледането на последния му шедьовър напомня премиерните празници на „ Терминатор” 1 и 2 (1984 – 1991), на „Истински лъжи”(1994), „Титаник”(1997) и „Пришълци в бездната”(2005). А безспирният екшън, който ни оставя буквално без дъх напомня, че Джеймс Камерън е бил сценарист с Джордж Пан Косматос на може би най – зрелищната втора част на „Рамбо”(1985), както и на „Пришълците”(1986), останал негова запазена авторска марка, без да попада в сянката на големия Ридли Скот , разработил един от най – популярните франчайзи „Пришълец” в далечната 1979 г.
      Прегледах дългия списък с имената на хората от екипа, реализирал „Аватар”. В него няма случайни фигури – операторът Мауро Фиоре, снимал „Островът”(2005) и „Кралството”(2007), дава най – доброто от себе си , за да подплати и пласира визуалната магия , която особено в решителната битка за Пандора, увлича с неподправен драматизъм и замах, композиторът Джеймс Хорнър, след „Титаник” подписва следващата незабравима музикална тема, сценографите Рик Картър и Робърт Стромбърг създават изключително онорично пиршество за очите, което неизбежно ще остане техен качествен щемпъл , докато за магьосниците на специалните ефекти Райън Банфийлд, Дейв Бут, Тамара Карлсон и Карл Чайсхолм, защитили за пореден път престижа на студиото „ Стан Уинстън”, съм сигурен, че ще се пишат подробни ревюта , за да се обясняват на бъдещите кинематографисти как се създава КИНОМАГИЯ, която те изтръгва от тегобите на всекидневието и те пренася с вълшебен килим в един по – различен свят - на любов, страсти и конфликти, който те кара не само да мечтаеш, но и да съпреживяваш драмите на иначе измислените, но толкова атрактивни и симпатични персонажи. „Аватар” е работен с огромен ентусиазъм и любов. Те си личат и в актьорската игра, където Стивън Ланг като войнолюбивият полковник Майлс Кварич е направо неузнаваем, в поддържащите роли Сигърни Уивър – д – р Грейс Августин, Мишел Родригес – Труди и Джовани Рибизи – Паркър Селфридж са убедителни и органични в своите изяви, а над всички се открояват с вдъхновеното си излъчване Сам Уортингтън и Зоуи Салдана. ...След финалните надписи размишлявах върху съдбата на този проект. Ясно е, че друг освен Джеймс Камерън не може да го реализира с такъв елмазен блясък.
      При това филмът е интересен и като забава, и като философско обобщение. Той призовава с екологичен плам за природосъобразен, ненатрапен по никакви правила живот, за ненамеса в устройството на която и да било племенна или етническа общност на земята и във вселената, за хармония между всички живи организми в универсума, за любов и уважение към традициите. Мисията на Джеймс Съли ми напомни за епопеята на Артър Пен „Малък голям човек”(1970), като в „Аватар” все пак триумфира хепи ендът, а сблъсъкът на планетата Пандора между конквистадорите на полк.Кварич и съпротивителната армия, водена от Съли, ми навява асоциации за скорошни спорни инвазии на янките в Афганистан и Ирак, та се зачудих да не би Джеймс Камерън да е решил под лустрото на суперпродукция да ни разкаже хитроумна басня за поредната нееднозначно приета американска намеса във вътрешните работи на привидно приятелска страна, която след това се превръща във враг, нещо, което вече е изпробвал Ричард Брукс в „Професионалистите”(1966) и което Камерън се счита задължен да повтори. Защото знае, че съгражданите му се славят с къса памет, а и тъй като никой не се учи от уроците на историята.
      Хубавото в случая е, че патосът на постановчика не дразни, че той не се поддава на субектвни и отблъскващи емоции, че всичко е умело дозирано в този фантастичен във всеки аспект спектакъл, с който киното празнува своя пореден и знаменателен празник. Негов инициатор, вдъхновител, организатор и реализатор е магът Джеймс Камерън. Един от набабите в съвременния целулоиден свят.
      Дали и колко „Оскара” ще вземе „Аватар” за мен няма никакво значение. Важното е друго, че след 12 години отсъствие от големия екран Камерън се завръща подобаващо и обещаващо – с гръм и трясък и тълпа от очакващи го фенове. До следващия фест през 2011 година, когато трябва да излезе „Борба на ангели”...

 

 

 

---

 

„Аватар”, САЩ, 2009, реж. Джеймс Камерън, сцен. Джеймс Камерън, с участието на: Сам Уортингтън, Зое Салдана, Стивън Ланг, Мишел Родригес, Сигърни Уивър, Джовани Рибизи

 

 

Електронна публикация на 24. декември 2009 г.
г1998-2010 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]