Борислав Гърдев

литературна критика

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Дискретният чар на телевизията или как „Биг Брадър”
роди романа „Къщата”

 

Борислав Гърдев

 

 

      Богдан Русев все по-уверено се утвърждава в българската литература.
      Той започна като автор и редактор в „Егоист”, където публикуваше филмови ревюта и предизвикателни киберпънк разкази, след това продължи в „Една седмица в София” и „КапиталLight”, като същевременно ни изненада с детските си „12 приказки от Белегаст”, за да овладее и разказа със сборника „Вълшебна нощ”, и новелистичният роман с „Ела при мен”.
      Въпрос на време беше да издаде истински модерен стойностен роман и той не закъсня да ни провокира приятно с „Къщата”(2008).
      Разбира се, за написването му е ползвал опита си от първия сезон на „Биг Брадър”, който по мое мнение бе и най-успешен и най-атрактивен и в който беше гласа на Биг Брадър и автор на мисиите за участниците.
      Това не означава, че издава мемоар или някаква документална хроника.
      Русев използва декора, участниците в най-популярното ни реалити шоу като бързо разпознаваем знак и симптоматичен код, на чийто фон разгръща своята детективска история.
      Защото „Къщата” е всъщност истински детективски роман.
      При това от класическия тип на Агата Кристи и Жорж Сименон с разкриване на убиеца и неговите пъклени дела.
      Но тъй като Богдан Русев е и преводач от английски на автори като Джон Гришам и Робърт Паркър и тачи традицията, неговият иначе добре пласиран психотрилър е обагрен с горчиво-ироничните самонаблюдения и оценки в стил Реймънд Чандлър.
      Частният детектив Ники Вълков – алтер егото на самия писател, разкрива извършителя на насилието върху манекенката Николета Цветкова, участничка в шоуто, и кой убива главния редактор на формата Пепи Петров.
      Използвайки две пробойни в постановката – вкарването на познатия му Рафаел на мястото на Николета при участниците и липсата на достатъчно надеждна визуална охрана на прочутата къща, позволила му да снабди своя човек с необходимите защитни и разузнавателни средства, той демаскира и залавя престъпника – продуцентът на „Къщата” – Сашо Сотиров.
      Александър Сотиров е образец на нахакано и самоуверено нашенско юпи, знаещо цената на успеха и парите и вярващо, че всичко му е позволено при преследване на поставената цел – висок рейтинг и масово пускане на есемеси от публиката за последното директно предаване на елиминациите.
      В името на печалбата той е готов да престъпи закона, да убие и да скрие осъдителните си действия от правосъдието.
      И тъй като е достатъчно хитър, приема предложението на Пепи Петров да се наеме частен детектив, а не държавен следовател за разследване на мистериозното изчезване от къщата на Николета Цветкова.
      Тъжната ирония е именно в този му ход, тъй като именно Ники Вълков го разобличава като престъпник и предава на полицията в лицето на печенето ченге Радослав Колев...
      Не искам да навлизам в междуличностни взаимоотношения с четиригодишна давност, но явно работата на Русев в „Биг Брадър” така го е била обсебила, че и досега при изграждането на образите на Сашо Сотиров, Пепи Петров и Николета Цветкова не може да избяга от преките си впечатления и директни контакти с истинските герои Нико Тупарев – каква реклама му прави само като самоуверен и пресметлив тв продуцент, Ники Николов – някогашният главен редактор на шоуто и Светлозара Трендафилова, варненската финалистка в първото издание на „Биг Брадър”, загубила с малко от поморийския гларус и хитрец Здравко Василев.
      Богдан Русев познава добре законите на жанра и гради напрегнато-мотивиран сюжет, с изненадващи обрати и стабилно функциониращи образи. Той държи на лапидарността на изказа, бяга от обстоятелствеността и цели създаването на качествен и забавен роман, който да се чете с удоволствие от публиката.
      В тази насока успехът му е категоричен.
      Но Русев осъзнава и нещо още по-важно.
      В България не трябва да се вземаш насериозно. Дори и когато си успешен писател.
      Няма да достигнеш славата и финансовата независимост на Гришам, нито пък някой ще те признае безапелационно за класик.
      Затова Богдан Русев ще продължи да си бъде креативен директор в рекламната агенция и да пише в свободното си време, занимавайки се с неща, които му е приятно да върши на ниво.
      Така остава коректен и почтен пред своята все по нарастваща читателска аудитория.

 

 

 

 

---

 

   Богдан Русев. Къщата. Изд. „Обсидиан”. София, 2008

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. октомври 2008 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]